Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Той от много, много отдавна не беше момче. Именно онова момче Ема бе очаквала да стане неин парабатай. Тя никога не би се влюбила в онзи Джулиън. Само че се беше влюбила в този, без да го осъзнава, защото как би могъл да се влюбиш в някого, за когото само едва се досещаш, че съществува?

Зачуди се дали и Марк долавя същото несходство, дали вижда странността в начина, по който Джулиън стоеше и говореше с инквизитора сега, сякаш бяха двама възрастни. Дали вижда колко внимателно разказва историята Джулиън, ключовите моменти, които пропуска, начина, по който от неговата уста изглеждаше естествено, неизбежно, че не бяха съобщили на Клейва какво правят. Как не спомена Кит и Джони Рук. Как изтъка една поредица от събития, за която никой не беше отговорен, никой не би могъл да предвиди или предотврати, и го направи, без по лицето му да се появи и следа от притвореност.

Когато той приключи, Ема потрепери. Обичаше Джулиън, винаги щеше да го обича. Ала в този миг мъничко се страхуваше от него.

- Малкълм е създавал убийци? - попита Робърт, когато Джулиън най-сетне млъкна.

- Има логика. - Магнус бе обхванал брадичката си с ръка и потупваше с показалец по скулата си. - Една от причините некромантията да е забранена, е, че толкова много от необходимите съставки са неща като ръката на убиец, отнел живот хладнокръвно, или окото на обесен човек, в което все още се съдържа образът на последното, което е видял. Да се сдобие с тези съставки, нагласявайки ситуациите, които ги създават, е било страшно изобретателно. - Той забеляза, че Робърт го гледа сърдито. - И много зло - побърза да добави. - Много.

- Разказът на племенника ти е много убедителен, Артър - заяви Робърт. - Ала ти изобщо не присъстваш в него. Как е възможно да не забележиш всичко това?

Джулиън бе изтъкал историята си така, че отсъствието на Артър да изглежда естествено, ала Робърт бе като куче, надушило кокал. Ема предположи, че именно за това бе избран за инквизитор.

Погледна настрани и срещна зелените очи на Клеъри. Спомни си как тя бе коленичила пред нея в Идрис, как бе уловила ръцете й в своите, как бе похвалила Кортана. Помисли си, че добротата, проявена към едно дете, е нещо, което то никога не забравя.

- Робърт - обади се Клеъри. - Това не е необходимо. Те са взели трудни, но не и погрешни решения.

- Тогава нека попитам Артър нещо друго, Клеъри - отвърна Робърт. - Какво наказание би избрал за нефилим, дори за млад нефилим, нарушил законите?

- Ами зависи - отвърна Артър. - Зависи от това, дали той вече не е бил наказан, преди пет години, със загубата на баща си, брат си и сестра си.

Лицето на Робърт придоби тъмночервен цвят.

- Тъмната война бе тази, която отне семейството им...

- Клейвът бе този, който отне Марк и Хелън - възрази Магнус. - Очакваме враговете ни да ни предадат. Не и онези, които би трябвало да се грижат за нас.

- Щяхме да защитим Марк - заяви Робърт Лайтууд. - Не е било нужно да се страхувате от Клейва.

Артър беше пребледнял, очите му бяха разширени, ала Ема никога не го бе чувала да говори толкова красноречиво, нито толкова ясно. Беше наистина странно.

- Щяхте ли? - попита той. - В такъв случай защо Хелън все още е на остров Врангел?

- Там е в по-голяма безопасност - сопна се Робърт. - Има такива, макар аз да не съм един от тях, които все още ненавиждат елфите заради предателството им в Тъмната война. Как мислиш, че биха се отнесли с нея, ако тя живееше сред ловците на сенки?

- Значи, не бихте могли да защитите Марк - каза Артър. -Сам го признаваш.

Джулиън се обади, преди Робърт да успее да отговори:

- Чичо Артър, можеш да му кажеш истината.

Артър изглеждаше озадачен; колкото и ясна да беше мисълта му в момента, като че ли не схващаше какво има предвид Джулиън. Освен това дишането му беше учестено, както в светилището, когато го беше заболяла главата.

Джулиън се обърна към Робърт.

- Чичо Артър искаше да се свърже със Съвета още щом елфите доведоха Марк. Ние го умолявахме да не го прави. Бояхме се, че ще изгубим брат си. Помислихме, че ако разрешим убийствата, ако Марк ни помогне да го направим, Съветът ще погледне с по-добро око. Ще му позволи да остане.

- Но разбирате ли какво сте направили? - настояваше инквизиторът. - Ако Малкълм се е домогвал до черна сила, би могъл да представлява заплаха за всички в Клейва. - Самият той обаче не звучеше особено убедено.

- Не се домогваше до сила - отвърна Джулиън. - Искаше да възкреси някого, когото е обичал. Онова, което направи, бе зло. И той плати за него с живота си, както и трябваше. Ала това бе единствената му цел и единственият му план. Изобщо не го е било грижа за Клейва и ловците на сенки. Беше го грижа единствено за нея.