Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Токът - обясни Марк. - Токът е дошъл, а тъй като беше спрял заради магията на Малкълм... ами, да.

- Това означава ли, че и телефоните ни работят? - зачуди се Тай.

- Ще проверя. - Джулиън се отдръпна, допрял телефона до ухото си. На Ема й се стори, че го чува да изрича името на чичо Артър, но не беше сигурна, а той се отдалечи, преди тя да чуе още нещо.

Диего и Кристина се бяха присъединили към Ливи, Тай и Дру. Кристина се навеждаше към Тави, а Диего беше пъхнал ръка във вътрешния джоб на якето си. Ема се приближи до тях и видя, че Диего бе извадил плоско сребристо шише.

- Нали не се каниш да му дадеш алкохол? - попита тя. -Малко е мъничък за това.

Диего направи физиономия.

- Питие за енергия. Приготвено от Мълчаливите братя. Възможно е да неутрализира онова, с което Малкълм го е приспал.

Ливи взе бутилката от Диего, опита съдържанието й и като кимна, изсипа няколко капки от течността в устата на малкия си брат. Докато Тави преглъщаше благодарно, Ема коленичи и го погали по бузката.

- Здравей, миличък. Добре ли си?

Той й се усмихна, примигвайки. Приличаше на Джулиън, когато двамата с Ема бяха деца. Преди светът да го промени. Най-добрият ми приятел и най-голямата ми любов.

Мислите й се насочиха към Малкълм. Парабатайското проклятие. Със свито от болка сърце тя целуна меката бузка на Тави, а когато се изправи, видя, че Кристина бе зад нея.

- Лявата ти ръка - меко каза тя и я отведе настрани. - Ще я протегнеш ли?

Ема се подчини и видя, че кожата на дланта и китката й бе почервеняла и покрита с мехури, сякаш бе изгорена.

Кристина поклати глава и извади стилито от джоба си.

- За няколко минути там вътре, докато ти беше зад стената, която Малкълм направи, си помислих, че никога няма да излезеш жива.

Ема отпусна глава на рамото й.

- Съжалявам.

- Знам. - Кристина пъргаво нави ръкава й. - Нуждаеш се от целителни руни.

Ема се облегна на приятелката си, докато стилито се плъзгаше по кожата й, черпейки утеха от присъствието й.

- Странно бе да бъда затворена с Малкълм. Той като че ли най-много от всичко искаше да ми разкаже за Анабел. И работата е там, че... дожаля ми за него.

- Не е странно - отвърна Кристина. - Случилото се с тях е ужасно. Нито той, нито Анабел са направили нещо лошо. Да видиш някого, когото обичаш, наказан толкова жестоко, измъчван... да мислиш, че те е изоставил, само за да откриеш, че всъщност ти си го изоставил... - Тя потрепери.

- Не се бях замисляла за това по този начин - каза Ема. -Смяташ ли, че се е чувствал виновен?

- Сигурна съм, че е така. Всеки би се чувствал виновен.

Ема се замисли за Анабел и усети как я пронизва болка.

Тя бе съвършено невинна, жертва във всичко това. Можеше само да се надява, че изобщо не бе разбрала какво става. Че не бе почувствала опитите на Малкълм да я съживи.

- Казах му, че с нищо не е по-добър от Клейва, и той сякаш се изненада.

- Никой никога не е злодеят в собствената си история. -Кристина я пусна, проверявайки целителната си руна.

Болката в ръката на Ема вече бе започнала да отслабва. Тя знаеше, че Джулиън вероятно щеше да я излекува по-бързо, ала след онова, което се бе случило с руната за издръжливост, не смееше да получи руна от него пред всички.

Джулиън. Виждаше го над рамото на Кристина, застанал близо до колата. Държеше телефона до ухото си, но след малко докосна екрана и го прибра в джоба си.

- Е, има ли сигнал? - попита Тай. - На кого се обади?

- Пица - отвърна Джулиън.

Всички го зяпнаха. Също като тях, и той беше мръсен, на бузата му имаше дълга драскотина, косата му беше разчорлена. На лунната светлина очите му имаха цвета на подземна река.

- Помислих си, че сигурно всички сме гладни - обясни той с измамливата мекота, която, знаеше Ема, означаваше, че това, което се случва на повърхността, не съответства на онова, което се разиграва в главата му. - Трябва да вървим. Рухването на средоточието означава, че Клейвът ще види черна магия да струи от това място на картата си. Когато се приберем, едва ли ще бъдем сами.

Всички се разбързаха: Ливи се настани на задната седалка на тойотата с Октавиан в скута си; Даяна заведе Кристина и Диего в пикапа, който беше скрила сред храстите. Кийрън предложи Уиндспиър на Марк, но той отказа.

- Искам да се прибера заедно с братята и сестрите ми -каза той простичко.

Джулиън се обърна към Кийрън. Очите на елфа бяха безизразни, непроницаеми. На Джулиън му се искаше да види онова, което брат му беше обичал: един Кийрън, който се бе държал топло с Марк или пък мило. Щеше му се да може да благодари на Кийрън, задето не бе оставил Марк съвсем сам в Дивия лов.