Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Ти не знаеш нищо - озъби се Малкълм. - Не знаеш какви чудовища са.

- Винаги ли - почти прошепна Ема, - винаги ли си ги мразел? Джулиън и останалите?

- Винаги - заяви той. - Дори когато изглеждаше така, сякаш ги обичам.

Ръката на Ема все още гореше, агония я пронизваше до костите, но тя се мъчеше да не й позволи да се изпише върху лицето й.

- Това е ужасно. Вината не е тяхна. Не можеш да ги обвиняваш за греховете на техните предшественици.

- Кръвта си е кръв - заяви Малкълм. - Всички ние сме онова, което сме родени да бъдем. Аз бях роден да обичам Анабел, а то бе отнето. Сега живея единствено за да си отмъстя. Също като теб, Ема. Колко пъти си ми казвала, че единственото, което искаш от живота, е да убиеш убиеца на родителите си? От какво би се отказала заради това? Би ли се отказала от семейство Блекторн? От скъпоценния си парабатай? Онзи, в когото си влюбена? - Очите му блеснаха, когато тя поклати глава, за да го отрече. - 0, моля ти се. Виждал съм ви как се гледате. А после Джулиън ми каза, че твоята руна го е спасила от отровата на беладоната. Една обикновена нефилимска руна не би могла да го стори.

- Не... е никакво... доказателство - с усилие отвърна Ема.

-Доказателство? Искаш доказателство? Видях ви заедно. На плажа, заспали в прегръдките си. Стоях над вас, гледах ви и си мислех колко лесно би било да ви убия. Ала после си дадох сметка, че това би било проява на милост, нали така? Да ви убия, докато сте в обятията си. Има си причина да е забранено да се влюбваш в своя парабатай, Ема. И когато откриеш каква е тя, ще почувстваш жестокостта на ловците на сенки така, както я почувствах и аз.

- Ти си лъжец - отвърна Ема по-немощно отвсякога, думите й заглъхнаха в шепот. Болката в ръката й си бе отишла. Тя си спомни хора, които едва не бяха умрели от загуба на кръв, спомни си думите им как в последните мигове не изпитвали никаква болка.

Усмихвайки се, Малкълм коленичи до нея. Потупа лявата й ръка и пръстите й потръпнаха.

- Нека ти кажа истината, преди да умреш, Ема. Една тайна за нефилимите. Те ненавиждат любовта, човешката любов, защото са родени от ангели. И макар Бог да възложил на ангелите си да се грижат за хората, ангелите са създадени първи и те открай време ненавиждат второто творение на Господ. Ето защо е низвергнат Луцифер. Той бил ангел, който отказал да се преклони пред хората, любимите деца на Бог. Любовта е слабостта на човешките същества и ангелите ги презират заради нея, презира я и Клейвът и затова я наказват. Знаеш ли какво се случва с парабатай, които се влюбят един в друг? Знаеш ли защо е забранено?

Ема поклати глава.

Устните на Малкълм потръпнаха в усмивка. Имаше нещо в тази усмивка, мимолетна, ала така пропита с бездънна омраза, което я вледени, както дори най-широкото му ухилване не бе успяло.

- Значи, нямаш никаква представа какво ще спести смъртта ти на твоя възлюбен Джулиън. Мисли си за това, докато животът напуска тялото ти. Би могло да се каже, че смъртта ще е милост за теб.

Между пръстите му запращяха виолетови пламъци и той запрати магията си по нея. Ема вдигна ръка, онази, върху която Джулиън бе нарисувал руната за издръжливост, онази, която пареше и болеше, и се молеше да я използва, откакто бе ударила черната книга.

Огънят се блъсна в ръката й. Тя го почувства като силен удар, нищо повече. Силата на руната за издръжливост пулсираше в тялото й и заедно с тази сила се надигна и нейната ярост.

Ярост заради това, че Малкълм бе убил родителите й, ярост заради годините, които беше пропиляла, търсейки техния убиец, докато той е бил пред нея. Ярост за всеки път, когато той се бе усмихвал на Джулиън или пък бе вдигал Тави на ръце, а сърцето му е било пълно с омраза. Ярост за още нещо, което семейство Блекторн бяха изгубили.

Тя грабна меча си, надигна се на колене и го заби в корема на Малкълм, а косата й се развяваше.

Този път нямаше черна книга, която да спре острието.

Ема почувства как то потъва, как разкъсва кожата и минава покрай костите. Видя върха му да се показва от гърба на Малкълм, бялото му сако беше подгизнало от кръв.

Тя скочи на крака и измъкна оръжието си. От Малкълм се откъсна гъргорещ звук. Кръв оплиска земята, потече по камъните, опръска ръцете на славата.

- Това е за родителите ми - каза Ема и с всичка сила блъсна тялото му в стъклената стена.

Почувства как ребрата му се строшиха, докато стъклото зад него се напукваше. През цепнатините потече вода и опръска лицето й, солена като сълзи.

- Ще ти кажа за парабатайското проклятие - изпъшка той. - Клейвът никога няма да допусне да научиш... забранено е. Убий ме и никога няма да разбереш...