Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Изведнъж в коридора отекнаха гласове; долетя звук от тичащи стъпки. Малкълм щракна с пръсти и тунелът зад тях бе облян от виолетова светлина, която постепенно избледня, ставайки все по-слаба и непрозирна, докато не се превърна в стена.

Звукът от гласове и стъпки заглъхна. Ема се бе озовала затворена с Малкълм.

Тя отстъпи назад, стиснала канделабъра.

- Ще унищожа ръцете - заплаши го с разтуптяно сърце. -Ще го направя.

Тъмен огън заигра по пръстите му.

- Бих могъл да те оставя да си вървиш - каза той. - Да те оставя да живееш. Да изплуваш през океана, както направи преди. Би могла да отнесеш съобщение от мен. Съобщението ми до Клейва.

- Не съм те молила да ме пускаш. - Ема дишаше тежко. -Предпочитам да се бия.

Усмивката му беше крива, почти тъжна.

- Ти и твоят меч, независимо от историята му, не сте в състояние да се мерите с един магьосник, Ема.

- Какво искаш от мен? - Гласът й се извиси и отекна между стените. - Какво искаш, Малкълм?

- Искам да разбереш - отвърна той през стиснати зъби. -Искам някой да каже на Клейва за какво са отговорни, искам да знам, че ръцете им са окървавени, искам да знаят защо.

Ема се взираше в Малкълм, слаба, издължена фигура в мръсно бяло сако и пламъчета, танцуващи по върховете на пръстите му. Той я плашеше и едновременно с това я изпълваше с тъга.

- Твоето „защо" няма значение - каза тя най-сетне. - Може би си сторил всичко това в името на любовта. Ала ако мислиш, че то променя нещо, с нищо не си по-добър от Клейва.

Малкълм направи крачка към нея... и Ема го замери с канделабъра. Той се дръпна и свещникът издрънча върху каменния под. Пръстите на отсечените ръце се свиха, сякаш искаха да се предпазят. Ема стъпи здраво на земята, разкрачила крака, спомнила си Идрис и Джейс Херондейл преди години, показващ й как да застане така, че никога да не могат да я съборят.

Стисна дръжката на Кортана с две ръце и си спомни Клеъри Феърчайлд и онова, което й бе казала в Идрис, когато тя бе само на дванайсет години.

„Невинаги героите са тези, които печелят. Понякога те губят. Ала продължават да се бият. Не се предават. Именно това ги прави герои."

Ема се хвърли към Малкълм, вдигнала Кортана. Той закъсня само с миг - замахна с ръка към нея и от пръстите му изригна пращяща струя лилаво-златна светлина.

Забавянето му й даде достатъчно време, за да реагира -тя се завъртя и вдигна Кортана над главата си. Магията се плъзна по острието. Ема отново се хвърли към Малкълм и той отскочи, макар и не преди Кортана да разсече ръкава му точно над лакътя. Той почти не забеляза.

- Смъртта на родителите ти беше необходима. Трябваше да проверя дали книгата действа.

- Не, не трябваше - озъби се Ема, размахала Кортана. - Би трябвало да знаеш, че нямаш право да съживяваш мъртвите.

- Защото, ако Джулиън загине, ти няма да го върнеш от мъртвите? - Малкълм повдигна лекичко вежди и Ема се сви, сякаш я беше зашлевил. - Не би ли върнала родителите си? 0, лесно ти е на теб, както на всички ловци на сенки, да раздавате морални преценки, сякаш сте по-добри от останалите...

- Аз съм по-добра - заяви Ема. - По-добра съм от теб. Защото не съм убийца, Малкълм.

За нейна изненада, той се сепна от непресторена изненада, сякаш досега не си бе представял, че може да го нарекат убиец. Ема се хвърли напред, протегнала Кортана. Мечът се заби в гърдите на Малкълм, разкъса дрехите му... и спря, все едно бе срещнал скала.

По ръката й сякаш се разля електричество и тя изпищя от болка. Чу как Малкълм се разсмя; от разперените му пръсти изскочи вълна от енергия и се блъсна в тялото й. Магията се вряза в нея като куршум, пробиващ дупка в хартиен параван, повдигна я от земята и я запрати назад. Ема падна по гръб върху неравния каменен под, все така стискайки Кортана в безсилната си ръка.

Алена болка замъгли очите й. През пелената й тя видя Малкълм да се надвесва над нея.

- 0, това беше страхотно. - Той се ухили. - Направо невероятно. Това беше Божията десница, Ема! - Разтвори сакото си и Ема видя в какво се бе забил Кортана - черната книга, прибрана във вътрешния му джоб.

Мечът се изплъзна от пръстите й и издрънча върху камъните. Потръпвайки от болка, Ема се надигна на лакти в същия миг, в който Малкълм се наведе и вдигна изпуснатия канделабър. Погледна го, а после наведе очи към нея, все така широко ухилен.

- Благодаря ти. Трудно щеше да ми бъде да заместя тези ръце на славата. Виж, кръв на Блекторн, това е лесно.

- Да не си се доближил до семейство Блекторн! - Ема се ужаси от това, колко слаб бе гласът й. Какво й бе направила черната книга? Струваше й се, че нещо тежко затиска гърдите й, ръката й пареше и болеше.