Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Уиндспиър връхлетя от тунела. Джулиън го беше възседнал, заровил ръце в гривата му. Марк седеше зад брат си, стиснал колана му. Двамата почти се сляха в едно, когато Уиндспиър скочи.

Малкълм зяпна, когато конят се извиси във въздуха, pазбивайки защитната бариера. Докато Уиндспиър прелиташе над масата, Джулиън скочи от гърба му и падна тежко върху гладката каменна повърхност до Тави. Ема усети как неговата разтърсваща костите болка премина и през собственото й тяло.

Марк остана върху гърба на Уиндспиър, докато той прелиташе над масата и се приземяваше от другата страна на кръга. Разкъсан, кръгът започна да се гърчи като обляна в светлина змия, една по една руните лумваха и изчезваха.

Джулиън се изправяше на колене. Малкълм изръмжа и посегна към Тави... в същия миг, в който една фигура тупна от тавана и го повали на земята.

Беше Кийрън. Косата му блещукаше в синьо-зелено, същия морски цвят имаше и оръжието, с което замахна. Острието се спусна към гърдите на Малкълм, но той вдигна ръце. Тъмнолилава светлина изригна от дланите му и запрати Кийрън назад. Малкълм се изправи на крака с разкривено от омраза лице и замахна, за да направи Кийрън на прах.

Уиндспиър изцвили. Обърна се рязко, вдигна копита и ги стовари в гърба на Малкълм; незнайно как, Марк успя да се задържи на седлото. Магьосникът политна, а конят, с разширени алени очи, се изправи на задни крака и изпръхтя. Марк се вкопчи в гривата му и се приведе напред, протегнал другата си ръка към Кийрън.

- Хвани я - чу го да казва Ема. - Кийрън, хвани ръката ми.

Кийрън го направи и Марк го издърпа върху гърба на Уиндспиър. След това се обърнаха и препуснаха към групичка Последователи; конят ги разпръсна, а Марк и Кийрън довършиха живите мъртви с мечовете си.

Малкълм с усилие се изправи на крака. Бялото му сако сега бе щедро изцапано с пръст и кръв. Тръгна към масата, върху която Джулиън бе коленичил над Тави и дърпаше веригите, с които той бе окован. Защитният кръг около тях все още пращеше. Ема си пое дълбоко дъх и се втурна към масата, скачайки във въздуха.

Усети как я прониза електричество, докато преминаваше разкъсания кръг, приклекна и се оттласна нагоре. Приземи се върху масата, коленичила до Джулиън.

- Дръпни се! - бе всичко, което имаше време да каже задъхано. - Джулиън, дръпни се!

Той се откъсна от брат си, макар Ема да знаеше, че да пусне Тави бе последното, което искаше да направи. Плъзна се до ръба на масата и застана на колене, навеждайки се назад. Доверявайки се на Ема. Давайки й достатъчно пространство.

„Оръжие, изковано от Уейланд Ковача, може да посече всичко."

Замахна с Кортана, на няколко сантиметра от китката на Тави. Острието преряза веригата и тя падна с дрънчене настрани. Ема чу как Малкълм изпищя и стаята бе прорязана от виолетов огън.

Отново замахна с Кортана, разсичайки и останалите вериги, които приковаваха Тави към масата.

- Върви! - изкрещя тя на Джулиън. - Изнеси го от тук!

Джулиън взе малкия си брат на ръце. Тялото на Октавиан висеше безжизнено, очите му бяха обърнати назад. Джулиън скочи от масата.

Ема не го видя да изчезва в тунела, защото вече се беше обърнала. Марк и Кийрън бяха приклещени в един ъгъл от групичка Последователи, Диего и Кристина - в друг. Малкълм се приближаваше към Тай и Ливи. Вдигна ръка... и една малка фигурка се спусна към него, стиснала лумнала серафимска кама.

Беше Дру.

- Махни се от тях! - изпищя тя и оръжието й грейна между тях. - Не се приближавай до брат ми и сестра ми!

Малкълм изръмжа и насочи пръст към нея. Въже от лилава светлина се обви около краката на Дру и я събори. Серафимската кама се изтъркули на пода и угасна върху камъните.

- Все още имам нужда от кръв на Блекторн - заяви Малкълм и посегна към нея. - А твоята ще ми свърши точно толкова добра работа, колкото и тази на малкия ти брат. Всъщност ти изглеждаш така, сякаш имаш доста повече от него...

- Спри! - изкрещя Ема.

Малкълм я погледна... и се вкамени. Ема се бе изправила върху каменната маса. В едната си ръка стискаше Кортана, а в другата - канделабъра с ръцете на славата.

- Дълго ти отне, докато ги събереш, нали? - заяви тя с леден глас. - Ръцете на тринайсет убийци. Не е толкова лесно.

Малкълм пусна Дру и тя изтича в далечния край на залата, посягайки към колана си за друго оръжие. Лицето на Малкълм се изкриви.

- Върни ми го - изръмжа той.

- Нареди им да се оттеглят - каза Ема. - Накарай Последователите си да се оттеглят и ще си получиш ръцете на славата.