Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Върху един от тях имаше пръстен с крещящ розов камък. Ръката на Стърлинг.

- Знаеш ли какво е това? - попита Малкълм, а в гласа му звучаха злоради нотки. - Знаеш ли, Даяна?

Даяна вдигна глава. Лицето й беше подпухнало и окървавено.

- Ръце на славата - отвърна тя с хриплив шепот.

Малкълм изглеждаше доволен.

- Доста време ми отне, докато разбера, че именно от това се нуждая. Ето защо опитът ми със семейство Карстерс не сполучи. Заклинанието изискваше мандрагора и доста време мина, преди да осъзная, че мандрагора в случая означава main de gloire, ръка на славата. - Той се усмихна, видимо доволен. - Най-черната от всички черни магии.

- Заради начина, по който се прави - каза Даяна. - Това са ръце на убийци. Единствено ръката, отнела човешки живот, може да се превърне в ръка на славата.

- O! - тихото ахване в мрака дойде от Тай; очите му бяха широко отворени и слисани. - Сега вече разбирам.

Ема се обърна към него. Бяха се долепили до противоположните стени на тунела и се гледаха. От едната страна на Тай стоеше Ливи, от другата - Диего. Дру и Кристина бяха до Ема.

- Диего каза, че е странно - продължи Тай все така тихо. -Това, че жертвите бяха толкова различни - хора, елфи. То е, защото жертвите никога не са имали значение. Малкълм не се е нуждаел от жертви, а от убийци. Ето защо Последователите искаха да си върнат Стърлинг... и защо Белинда отряза ръцете му и си тръгна с тях. И защо Малкълм я остави да го направи. Нуждаел се е от ръката на убиеца, ръката, с която е убил... за да може да направи това. Белинда взе и двете му ръце, защото не е знаела с коя е извършил убийството... а не можеше да попита.

Но защо? - искаше да попита Ема. - Защо телата бяха горени, удавени, белязани? За какво бяха ритуалите? Ала се боеше, че ако отвори уста, ще излезе вик на ярост.

- Това е грешно, Малкълм. - Макар и задавен, гласът на Даяна беше сигурен. - Дни наред разговарях с онези, които те познават от години. Катарина Лос. Магнус Бейн. Те казаха, че си добър, мил... Това не може да са само лъжи.

- Лъжи? - извиси глас Малкълм. - Ти ли ще ми говориш за лъжи? Те ме излъгаха за Анабел. Казаха, че е станала Желязна сестра. Те всички ми наприказваха едни и същи лъжи: Магнус, Катарина, Теса. Елф бе този, от когото научих, че са ме излъгали. Елф бе този, който ми каза какво в действителност се е случило с Анабел. Ала дотогава тя отдавна бе мъртва. Семейство Блекторн бяха убийци на собствената си плът и кръв!

- Това е било преди поколения. Момчето, което си приковал към тази маса, никога не е познавало Анабел. Това не са хората, които са те наранили, Малкълм. Това не са хората, които са ти отнели Анабел. Те са невинни.

- Никой не е невинен! - изкрещя Малкълм. - Тя беше Блекторн! Анабел Блекторн! Тя ме обичаше, а те ми я отнеха... отнеха ми я и я зазидаха жива, и тя умря в гробницата. Те ми го причиниха, а аз не прощавам! Никога няма да простя! - Той си пое дълбоко дъх, полагайки видимо усилие да се овладее. - Тринайсет ръце на славата - заяви. - И кръвта на Блекторн. Това ще я върне от мъртвите и отново ще бъдем заедно.

Той се извърна от Даяна с лице към Тави и взе ножа, който лежеше на масата до главата му.

Напрежението в тунела бе неочаквано, безмълвно и експлозивно. Ръце посегнаха към оръжия. Пръсти се обвиха около дръжки. Диего вдигна брадвата си. Пет чифта очи се обърнаха към Ема.

Даяна се задърпа още по-отчаяно, докато Малкълм вдигаше ножа. Светлина отскочи от него, странно красива, огряла стиховете върху стената.

„Но безкрайна любов - непозната до днес..."

„Джулиън - помисли си Ема. - Джулиън, нямам избор. Не можем да те чакаме."

- Хайде - прошепна тя и те изскочиха от тунела: Тай и Ливи, и Ема, и Кристина, всички те; Диего се хвърли право към Малкълм.

За частица от секундата Малкълм изглеждаше изненадан. Ножът се изплъзна от пръстите му и тупна на пода; направено от мека мед, острието му се изкриви. Малкълм го изгледа за миг, а после отново вдигна очи към семейство Блекторн и техните приятели... и избухна в смях. Стоеше си насред защитния кръг и се смееше, докато те се втурваха към него... и един по един биваха запращани назад от силата на невидимата предпазна стена. Диего замахна с бойната си брадва и тя отскочи от въздуха, сякаш се бе ударила в стомана.

- Обградете го! - изкрещя Ема. - Не може да остане в защитния кръг завинаги! Обградете го!

Те се разпръснаха и наобиколиха защитните руни на пода. Ема се озова срещу Тай, стиснал нож в ръката си. Взираше се в Малкълм с особено изражение - смесица от недоумение и омраза.