Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Тай разбираше, че понякога хората се преструват и играят роли. Ала предателство с мащаби като това, което Малкълм бе извършвал в продължение на години, бе нещо раз-лично. Дори Ема не бе в състояние да го разбере, въпреки че имаше много по-ясна представа на каква измяна са способни хората, след като бе видяла как Клейвът изпраща Хелън в изгнание и изоставя Марк.

- Рано или късно, ще ти се наложи да излезеш от там -каза тя. - И когато го направиш...

Малкълм се наведе и вдигна изкривения нож от пода. Когато се изправи, Ема видя, че очите му имат цвета на две синини.

- Когато го направя, вие ще сте мъртви - процеди той и като се завъртя, протегна ръка към редиците на мъртвите.

- Въздигнете се! - провикна се той. - Въздигнете се, мои Последователи!

Разнесе се хор от стонове и скърцане и мъртвите Последователи започнаха да се изправят.

Не се движеха нито необикновено бавно, нито необикновено бързо, но за сметка на това го правеха с непоколебима решимост. Не изглеждаха въоръжени, ала когато наближиха голямата зала, Белинда, с празни очи и изкривена на една страна глава, се нахвърли върху Кристина. Пръстите й завършваха с хищни нокти и преди Кристина да успее да реагира, върху лицето й се проточиха кървави резки.

С вик на отвращение, Кристина отблъсна трупа на Белинда от себе си, прерязвайки гърлото му с ножа си.

Напразно. Белинда отново се изправи. Огромна безкръвна рана бе зейнала на врата й, ала тя отново замахна към Кристина. Преди да успее да направи повече от една крачка обаче, нещо сребристо проблесна във въздуха. Брадвата на Диего пропя и се стрелна напред, отсичайки главата на Белинда. Тялото се свлече на земята, макар че раната не кървеше, сякаш беше обгорена.

- Зад теб! - изкрещя Кристина.

Диего се завъртя рязко. Двама Последователи посягаха с хищни ръце към тях. Той описа светкавична дъга и брадвата му отсече главите и на двамата.

Зад Ема се разнесе шум. Тя пресметна къде се намира Последователят, който го беше издал, скочи, завъртя се и го повали с ритник. Беше къдрокосият кларинетист. Тя замахна надолу с Кортана, отделяйки главата от тялото му.

Спомни си как й беше намигнал в театър „Полунощ". „Дори не знаех името му", помисли си, а после отново се завъртя.

В пещерата цареше хаос. Точно както Малкълм бе искал, ловците на сенки бяха изоставили периметъра на защитния кръг, за да отблъснат Последователите.

Самият той не обръщаше никакво внимание на онова, което се случваше около него. Беше взел канделабъра с ръцете на славата и го бе отнесъл до масата. Постави го до главата на Тави, който продължаваше да спи с порозовели бузи.

Дру бе изтичала до Даяна и се мъчеше да й помогне да се изправи на крака. Когато един от Последователите се приближи към тях, тя се завъртя и го прониза с оръжието си. Ема я видя да преглъща, докато тялото рухваше, и си даде сметка, че Дру за първи път убиваше някого в битка... дори този някой вече да беше мъртъв.

Ливи се биеше великолепно, финтирайки и парирайки със сабята си, оттласквайки Последователите към Тай. Серафимската кама в ръката му грееше ярко и когато един русокос Последовател политна към него, той заби острието в тила му.

Разнесе се раздиращ, пращящ звук, когато серафимската кама срещна плът, и Последователят бе обхванат от пламъци. Той се олюля, дращейки горящата си плът, и се сгромоляса на земята.

- Серафимски ками! - изкрещя Ема. - Всички! Използвайте серафимските си ками!

Светлини лумнаха в пещерата и Ема чу гласове, призоваващи ангелски имена. Йофиил, Ремиел, Дума. През мъглата на сиянието Ема видя Малкълм с изкривения меден нож. Прокара ръка по него и той се изправи под пръстите му, така остър, както бе в началото. Малкълм допря върха на острието до гърлото на Тави и замахна надолу, съдирайки тениската с Батман на момченцето. Износеният памук се разтвори, разкривайки слабички, уязвими гърди.

Светът на Ема сякаш се отдръпна назад. В хаоса на пещерата тя все още се биеше, серафимската й кама лумваше, докато я забиваше в тялото на един Последовател, а после на втори, на трети. Телата им се трупаха около нея.

Опита да си проправи път през тях, да отиде при Тави и в този миг чу гласа на Джулиън. Обърна се рязко, ала не го видя никъде и въпреки това гласът му беше отекнал съвсем ясно в ушите й: Ема, Ема, дръпни се, настрани, далеч от тунела.

Тя отскочи встрани, избягвайки тялото на един от падналите Последователи, и в същия миг до слуха й достигна нов звук: тропот на копита. Нещо средно между вой и звън на огромна камбана отекна във въздуха и отскочи от стените, и дори Малкълм вдигна поглед.