Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Съжаляваш? - Ема го зяпна невярващо. - Уби родителите ми, а се извиняваш за това? Бих предпочела да ме бичуват хиляда пъти, но родителите ми да бъдат живи.

- Знам какво си мислиш. Всички ловци на сенки разсъждавате по един и същи начин. Но искам да разбереш... - Малкълм млъкна, лицето му потръпваше. - Ако можеше да разбереш, нямаше да ме виниш.

- Тогава кажи ми какво се случи. - Над рамото му Ема виждаше коридора и й се струваше, че различава очертания, сенки в далечината. Ако успееше да му отвлече вниманието, така че останалите да го нападнат отзад... - Отишъл си в царството на феите - каза тя. - Открил си, че Анабел не е станала Желязна сестра. Че е била убита. Тогава ли си се запознал с Ярлат?

- По онова време той беше дясната ръка на краля на тъмните феи - отвърна Малкълм. - Когато отидох, знаех, че кралят може да нареди да ме убият. Те не си падат особено по магьосниците. Само че не ме беше грижа. И когато кралят поиска услуга от мен, аз я извърших. В замяна той ми даде стихчето. Заклинание, което да възкреси моята Анабел. Кръвта на Блекторн. „Кръв за кръв", така каза кралят.

- Защо не я възкреси още тогава? Защо изчака толкова дълго?

- Магиите на елфите и нашите са много различни - обясни Малкълм. - Беше все едно превеждам нещо от друг език. Нужни ми бяха години, докато разтълкувам стихотворението. А после осъзнах, че то ми казва да намеря една книга. Едва не полудях. Години, прекарани в превод, и единственото, което получих, бе гатанка за книга... - Очите му се впиха в нейните, сякаш искаше да я накара да разбере. - Беше просто случайност, че се оказаха твоите родители. Прибраха се в Института, докато бях там. Само че то не подейства. Направих всичко така, както пишеше в книгата, а Анабел не помръдна.

- Родителите ми...

- Обичта ти към тях не беше по-голяма от моята любов към Анабел. Опитвах се да направя нещата справедливи. Не беше, за да нараня теб. Не мразя рода Карстерс. Родителите ти бяха жертвоприношение.

- Малкълм...

- Те биха се жертвали, нали? - попита той не без основание. - Заради Клейва? Заради теб?

Страховита, вцепеняваща ярост се надигна в Ема и тя трябваше да положи огромно усилие, за да остане на мястото си.

- А после чака още пет години? - Едва успя да процеди въпроса през свитото си гърло. - Защо пет години?

- Изчаках, докато прецених, че съм разбрал магията съвсем точно. Използвах времето, за да се уча. Да съзидавам. Взех тялото на Анабел от гробницата й и го преместих в средоточието. Създадох Последователите на Пазителя. Белинда беше първият член. Изпълних ритуала съвсем точно - изгорих тялото и го накиснах в морска вода, написах думите върху него... и усетих как Анабел помръдна. - Очите му грейнаха със зловеща синьо-виолетова светлина. - Знаех, че ще я събудя за живот. След това вече нищо не можеше да ме спре.

- А символите? - Ема се притисна до стената. Канделабърът беше тежък, ръката й започваше да тупти от болка. - Какъв е смисълът от стихотворението?

- То беше послание! - изкрещя Малкълм. - Ема, за някой, който толкова много говори за отмъщение, който жадува за разплата, ти като че ли не знаеш много за нея. Исках ловците на сенки да знаят. Исках семейство Блекторн да знае когато най-младият от тях бе мъртъв, чия ръка е отнела живота му. Когато някой ти е причинил зло, страданието им не ти е достатъчно. Той трябва да те погледне в лицето и да разбере защо страда. Исках Клейвът да разтълкува стихотворението и да разбере точно кой ще бъде тяхното унищожение.

- Унищожение? - повтори Ема невярващо. - Ти си луд. Убийството на Тави не би унищожило нефилимите... а и никой от онези, които са живи сега, дори не знае коя е Анабел...

- И как според теб се чувствам заради това? - извика той. - Името й е забравено? Съдбата й е погребана? Ловците на сенки я превърнаха в приказка. Мисля, че няколко от родствениците й са полудели... Не могли да понесат онова, което са й причинили. Историята стигнала дори до ушите на мунданите. Онзи умопобъркан По написа стихотворение за нея. Как се обикнахме още като деца, а когато поотраснахме, решихме да се оженим. И как тя щеше да напусне нефилимите заради мен, да, да ги напусне, ала семейството й научи и реши, че смъртта е за предпочитане пред живота с един магьосник. Зазидаха я в гробница, зазидаха я жива.

Дишането му се бе превърнало в накъсани хлипове. Неспособна да помръдне, Ема се взираше в него. Скръбта му бе така мъчителна, сякаш онова, за което говореха, се бе случило вчера.

- Казаха ми, че станала Желязна сестра. Те всички ме излъгаха... Магнус, Катарина, Рейгнър, Теса... покварени от ловците на сенки, подмамени от лъжите им! А аз, тънещ в неведение, скърбящ за нея, докато най-сетне не открих истината...