Касандра Клеър - Лейди Полунощ

С лявата си ръка Ема дръпна лоста.

Хвърли се зад стъклената врата, докато тя се отваряше и пороят нахлу вътре. Движеше се като живо същество... като ръка, изтъкана от вода, родена от морето. Тя заобиколи Малкълм и в продължение на един замръзнал миг Ема го видя да се съпротивлява немощно във въртопа на потопа, който се разля по пода, сграбчи го и го обгърна като мрежа, която не можеше да бъде разкъсана.

Вдигна го от земята и той изкрещя от ужас, а после океанът го отнесе, течението се дръпна назад, повличайки го със себе си. Стъклената врата се затвори.

Тишината, която се възцари след оттеглянето на водата, беше оглушителна. Изтощена, Ема се свлече до стъклената врата. През нея виждаше океана с цвета на нощното небе. Тялото на Малкълм бе като бледа звезда в мрака, носеща се сред водораслите, а после тъмен хищен нокът се изви нагоре, проряза вълните и го сграбчи за глезена. Едно рязко дръпване надолу и тялото на Малкълм се изгуби.

В този миг нещо проблесна. Ема се обърна и видя, че виолетовата стена от светлина в коридора зад нея я няма - магиите изчезваха, когато магьосникът, чието дело бяха, умреше.

- Ема! - По коридора се разнесе шум от тичащи крака и Джулиън изскочи от сенките. Ема видя смазаното му изражение, когато стигна до нея и впи пръсти в подгизналите й, изцапани с кръв дрехи. - Ема, господи, не можех да се добера до теб през стената, знаех, че си тук, но не можех да те спася...

- Ти ме спаси - дрезгаво каза тя; искаше да му покаже руната за издръжливост върху ръката си, ала той я притискаше прекалено силно до себе си. - Ти ме спаси. Не знаеш, но е така.

А после чу и техните гласове. Останалите, които се приближаваха по коридора. Марк. Кристина. Диего. Даяна.

- Тави - прошепна, - той...

- Добре е. Навън е, заедно с Тай и Ливи, Дру. - Джулиън я целуна по слепоочието. - Ема. - Устните му докоснаха нейните и тя почувства как я разтърсва тръпка на обич и болка.

- Пусни ме - прошепна тя. - Трябва да ме пуснеш, те не бива да ни видят така. Джулиън, пусни ме.

Джулиън вдигна глава, очите му бяха пълни с агония, ала въпреки това се отдръпна. Ема видя какво му струва това, видя как трепереха ръцете му, докато ги отпускаше до себе си. Почувства разстоянието между тях двамата, сякаш бе рана, зейнала в плътта й.

С усилие откъсна очи от неговите и ги сведе към пода, плувнал в морска вода и кръв, която стигаше до глезените. Канделабърът на Малкълм бе изчезнал под повърхността.

Ема бе доволна, че е така. Солта щеше да разяде отвратителния паметник на убийството, който Малкълм бе сътворил, щеше да го разтвори и пречисти, докато не останеха само бели кости, които щяха да се слегнат на дъното на океана като тялото на Малкълм. И за първи път от дълги години насам, Ема изпита благодарност към морето.

„Парабатайското проклятие. Клейвът никога няма да допусне да научиш... Забранено е..." Думите на Малкълм отекваха в главата на Ема, докато се връщаше в нощта навън, следвайки останалите по влажните коридори на средоточието. Двамата с Джулиън нарочно вървяха на разстояние един от друг. Изтощението и болката забавяха стъпките й. Прибран в ножницата си, Кортана пулсираше от енергия и Ема се зачуди дали не бе погълнал магия от Малкълм.

Не искаше обаче да мисли за Малкълм, за червените пипала на кръвта му, разстилащи се в тъмна вода като развети знамена.

Не искаше да мисли за нещата, които й беше наприказвал.

Тя последна излезе от пещерата, прекрачвайки в мрака на външния свят. Тай, Ливи и Дру седяха на земята. Тави беше в ръцете на Ливи, сънен, но буден. Кийрън стоеше настрани от тях с мрачно изражение, което се разведри само малко, когато Марк се показа от пещерата.

- Как е Тави? Всичко наред ли е? - Джулиън се приближи до братята и сестрите си. Дру скочи и го прегърна с всичка сила, а после ахна и посочи нещо.

Оглушителен стържещ звук отекна във въздуха. Дупката в хълма изчезваше зад тях като зарастваща рана. Даяна се втурна натам, сякаш би могла да го спре, ала скалата се затвори и тя едва успя да отдръпне ръката си навреме, за да не бъде смачкана.

- Не можеш да го спреш - каза Кийрън. - Входът и пътят вътре бяха направени от Малкълм. В хълма няма естествени тунели и пещери. Сега, когато Малкълм е мъртъв, магиите му престават да действат. Възможно е да има друг начин да се проникне вътре, от някое друго средоточие, ала тази врата вече няма да се отвори.

- Откъде разбра, че е мъртъв? - попита Ема.

- Светлините в града под нас - отвърна Кийрън. - Дошъл е... не знам каква е мунданската дума...