Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Около тях се разнесе музика. Бащата на Ема, Джон, влезе в кухнята, подпрял цигулката на рамото си. Обикновено свиреше с подложка за рамо, но не и сега. Музика струеше като вода от цигулката и...

Острото плющене на камшик, изпепеляваща болка.

Ема ахна и майка й вдигна глава.

- Какво има, Ема?

- Аз... не, нищо. - Тя се обърна към баща си. - Не спирай да свириш, татко.

Баща й я дари с нежната си усмивка.

- Сигурна ли си, че не искаш да опиташ?

Ема поклати глава. Всеки път, щом допреше лъка до струните, се разнасяше звук, сякаш някой души котка.

- Музиката е в кръвта на всички от рода Карстерс - каза баща й. - Някога тази цигулка е принадлежала на Джем Карстерс.

Джем, помисли си Ема. Джем, който й беше помогнал през парабатайската церемония с нежните си ръце и мила усмивка. Джем, който й бе подарил котарака си, за да я наглежда.

Болка, която се вряза в кожата ù като острие. Гласът на Кристина, който казваше: „Ема, о, Ема, защо са те наранили така?"

Майка й вдигна Кортана.

- Ема, сигурна съм, че си на стотици километри от тук.

- Може би не чак толкова далеч. - Баща й свали лъка на цигулката.

„Ема. - Беше гласът на Марк. - Ема, върни се. Заради Джулиън, моля те. Върни се."

- Довери му се - каза Джон Карстерс. - Той ще дойде при теб и ще има нужда от помощта ти. Довери се на Джеймс Карстерс.

- Но той каза, че трябва да си върви, татенце. - Ема не бе наричала баща си така от съвсем малка. - Каза, че трябвало да открие нещо.

- И много скоро ще го направи - отвърна Джон Карстерс. -И тогава те чака още повече работа.

„Джулс, ела да хапнеш нещо..."

„Не сега, Ливи. Трябва да остана при нея."

- Но, татенце - прошепна Ема. - Татенце, ти си мъртъв.

Джон Карстерс се усмихна печално.

- Докато има обич и спомени, няма истинска смърт.

Той отново допря лъка до струните и засвири. Музика изпълни кухнята, завихряйки се като дим.

Ема стана от кухненския стол. Небето навън потъмняваше, залязващото слънце се отразяваше във водата на канала.

- Трябва да вървя.

- 0, Ем. - Майка й заобиколи кухненския остров. В ръката си държеше Кортана. - Знам.

Сенки се движеха в ума ù. Някой стискаше ръката ù толкова силно, че ù причиняваше болка. „Ема, моля те - каза гласът, който тя обичаше най-много на света. - Ема, върни се.“

Майката на Ема постави меча в ръцете й.

- Стомана и закалка, дъще. И помни, че оръжие, изковано от Уейланд Ковача, може да посече всичко.

- Върви. - Баща й я целуна по челото. - Върни се там, където се нуждаят от теб, Ема.

- Мамо - прошепна тя, - татко.

Стисна здраво меча, а кухнята се завъртя и се отдалечи от нея, сгъвайки се като плик. Майка й и баща й изчезнаха в него, като думи, написани много отдавна.

- Кортана - промълви Ема.

Надигна се рязко и извика от болка. Около кръста й бяха омотани чаршафи. Намираше се в легло, в стаята си. Лампите грееха с приглушена светлина, прозорецът бе открехнат. Върху масата до леглото бяха натрупани превръзки и сгънати кърпи. Стаята миришеше на кръв и изгорено.

- Ема? - В гласа имаше изумление. Кристина седеше в долната част на леглото, стиснала руло бинт и ножица. Изпусна ги, когато видя, че очите на Ема са отворени, и cе хвърли към нея. - 0, Ема!

Обви ръце около раменете й и за миг Ема се вкопчи в нея. Зачуди се дали това бе да имаш по-голяма сестра, приятелка, която освен това се грижи за теб.

- Ау - безсилно каза тя. - Боли.

Кристина се отдръпна. Очите й бяха зачервени.

- Ема, добре ли си? Помниш ли какво се случи?

Ема допря ръка до главата си.

- За съжаление - прошепна. Гърлото я болеше и тя се зачуди дали е от писъци. Надяваше се, че не. Не беше искала да достави това удоволствие на Ярлат. - Аз... от колко време съм в безсъзнание?

- От тази сутрин. Цял ден всъщност. Джулиън беше с теб през цялото време. Най-сетне го убедих да хапне нещо. Ще се почувства ужасно, че си се събудила, а той не е бил тук. -Кристина отметна оплетената коса на Ема назад.

- Трябва да стана... Трябва да видя... Всички добре ли са? Случи ли се нещо? - Изведнъж в главата й се заредиха ужасяващи картини, в които елфите, приключили веднъж с нея, се бяха заловили с Марк или Джулиън, или дори с децата. Опита се да преметне крака през ръба на леглото.

- Нищо не се е случило. - Кристина я побутна нежно назад. - Ти си уморена и слаба; нуждаеш се от храна и руни. Подобно бичуване... Нали знаеш, че можеш да пребиеш някого до смърт с камшик?

- Да - прошепна Ема. - Гърбът ми завинаги ли ще остане белязан?