Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема стисна дънера; чу как Марк извика името й, ала гласът му сякаш идваше от много далеч. Ярлат се приближи и застана до нея.

Камшикът изсвистя, когато той замахна, и Ема затвори очи. В мрака зад клепачите си видя Джулиън, а около него -пламъци. Огънят в залите на Града на тишината. Чу гласа му да прошепва думите, онези древни думи от Библията, които ловците на сенки бяха взели и преработили, за да ги превърнат в парабатайската клетва.

Гдето идеш ти, и аз ще ида...

Камшикът се стовари. Ако си мислеше, че преди малко бе изпитала болка, сега бе разтърсена от истинска агония. Струваше й, че гърбът й бе раздран от огън. Стисна зъби, за да заглуши писъка си.

Не ме умолявай да те оставя...

Отново. Този път болката беше още по-страшна. Пръстите й се впиха в кората на дънера.

И да не дойда подире ти...

Отново. Тя се свлече на колене.

Така да ми направи Ангелът, да! и повече да ми притури, ако друго освен смъртта ме разлъчи от теб.

Отново. Болката се надигна като вълна, удавяйки слънцето. Ема изпищя, ала така и не чу собствения си глас... беше оглушала, светът се разпадаше, сгромолясваше се около нея. Камшикът се спусна за пети, шести, седми път, ала тя почти не го усещаше, докато мракът я поглъщаше.

Кристина излезе от спалнята на Ема с мрачно лице.

Марк успя да зърне стаята за миг, преди вратата да се затвори зад нея: видя неподвижната фигура на Ема, необикновено малка под купчината тежки завивки, и Джулиън, приседнал до нея. Главата на брат му беше приведена, тъмната му коса закриваше лицето.

Марк никога не го беше виждал толкова нещастен.

- Тя добре ли е? - попита той Кристина. Двамата бяха сами в коридора; повечето от децата все още спяха.

Марк не искаше да си спомня лицето на брат си, когато бе дошъл на себе си край елфическото дърво и бе видял Марк, надвесен над тялото на Ема, да рисува целителни руни върху разкъсаната кожа, стиснал стилито й с несигурната, трепереща ръка на някой, който отдавна е отвикнал от езика на ангелите.

Не искаше да си спомня как бе изглеждал Джулиън, когато влязоха в Института. Той държеше Кортана, а Джулиън носеше Ема на ръце, ризата му бе подгизнала от кръвта й, косата й бе сплъстена от нея. Не искаше да си спомня писъците на Ема, когато камшикът се бе стоварил върху тялото й, нито как бяха секнали, когато тя рухна на земята.

Не искаше да си спомня и лицето на Кийрън, когато двамата с Джулиън се втурнаха към Института. Кийрън се бе опитал да го спре, сложил бе ръка върху неговата. Лицето му бе пребледняло и умолително, косата му - взрив от черно и отчаяно синьо.

Марк се бе отърсил от допира му.

- Докосни ме отново и ще изгубиш ръката си - изръмжал бе той и Гуин бе откъснал Кийрън от него, говорейки му с глас, в който се долавяше суровост, но и съжаление.

- Остави го, Кийрън. Днес тук вече стана предостатъчно.

Бяха отнесли Ема в спалнята й и Джулиън бе помогнал да я сложат в леглото, докато Марк бе отишъл да доведе Кристина.

Тя не бе изпищяла, когато я беше събудил, нито дори когато бе видяла Ема в разкъсаните й, пропити с кръв дрехи. Вместо това начаса се бе заловила да им помогне: преоблякла бе Ема в чисти, сухи дрехи, донесла бе превръзки за Джулиън, измила бе кръвта от косата на Ема.

- Ще се оправи - заяви тя сега. - Ема ще се оправи.

Марк не искаше да си спомня начина, по който кожата на Ема се бе отворила под камшика, нито звука му. Миризмата на кръв, смесила се със соления морски въздух.

- Марк. - Кристина докосна лицето му и той неволно отпусна буза в дланта й. Ухаеше на кафе и превръзки. Марк се зачуди дали Джулиън й беше разказал всичко - за подозрението на Кийрън към нея, за това, как той не бе успял да защити брат си и Ема.

Кожата й бе мека до неговата; очите й, вдигнати нагоре, бяха широко отворени и тъмни. Марк си помисли за очите на Кийрън, като стъкълца в калейдоскоп, натрошени и многоцветни. Тези на Кристина бяха постоянни. Изключителни.

Тя плъзна ръка по линията на челюстта му със замислено изражение. Марк изпита чувството, че цялото му тяло се стяга на възел.

- Марк? - Беше гласът на Джулиън, приглушен от вратата, която ги делеше.

- Трябва да отидеш при брат ти. - Кристина свали ръка и го докосна окуражително по рамото. - Вината не е твоя. Разбираш ли?

Марк разбираше, ала не бе в състояние да отговори.

- Аз ще събудя децата и ще им кажа - добави тя и се отдалечи по коридора с толкова решителна стъпка, сякаш беше в бойно облекло, макар че всъщност носеше само тениска и долнище на пижама.