Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Гуин протегна ръка към Ярлат, но той гледаше Ема.

- Престани.

Ема усети тежестта на погледа му, а после - лекота, когато магията, която я приковаваше към земята, се разсея.

Втурна се към Джулиън и се отпусна до него, вадейки стилито от колана си. Чу как Ярлат се опита да протестира, чу и как Гуин грубо му нареди да не се меси. Не им обърна обаче никакво внимание. Виждаше единствено Джулиън... Джулиън, рухнал на колене, обвил ръце около дървото, опрял чело в него. Кръв се стичаше по голия му гръб. Мускулите на раменете му потръпнаха, когато Ема посегна към него, сякаш се приготвяше за следващия удар.

„Джулс", помисли си тя и сякаш я бе чул, той извърна лице към нея. Беше прехапал долната си устна и по брадичката му се стичаше кръв. Гледаше я с невиждащ поглед, като човек, взиращ се в мираж.

- Ем? - промълви.

- Шшт. - Тя долепи ръка до бузата му, заравяйки пръсти в косата му. Лепнеше от кръв и пот, зениците му бяха разширени и Ема видя бледото си обтегнато лице в тях. Допря върха на стилито до кожата му. - Трябва да го изцеля. Оставете ме да го изцеля.

- Това е нелепо - възпротиви се Ярлат. - Момчето трябва да си понесе ударите...

- Достатъчно, Ярлат - заяви Гуин, все така стискайки Марк в хватката си. Ярлат утихна, като си мърмореше нещо под носа... Марк се дърпаше запъхтяно... стилито беше студено в ръката на Ема... още по-студено, когато го плъзна по кожата на Джулиън.

Нарисува руната.

- Спи, любов моя - прошепна толкова тихо, че само Джулиън да я чуе. За миг очите му се отвориха широко, ясни и учудени, а после клепачите му се спуснаха и той се свлече на земята.

- Ема! - изкрещя Марк. - Какво направи?

Ема се изправи на крака и се обърна. Лицето на Ярлат бе пламнало от ярост, ала Гуин... стори й се, че вижда развеселени искрици в очите му, сякаш бе очаквал тя да постъпи точно така.

- Приспах го - заяви тя. - В безсъзнание е. Нищо, което бихте могли да му причините, няма да го събуди.

Устните на Ярлат се изкривиха.

- Мислиш си, че можеш да ни отнемеш наказанието, като го лишиш от възможността да го почувства? Наистина ли си такава глупачка? - Той се обърна към Гуин. - Доведи ми Марк. Ще бичуваме него и по този начин ще бичуваме двама Блекторн.

- Не! - изкрещя Кийрън. - Не мога да го понеса...

- Никого не го е грижа какво можеш да понесеш, принцче, най-малко пък мен. - Усмивка изкриви устните на Ярлат. - 0, да, ще бичуваме и двамата братя. Марк няма да ни избяга. И се съмнявам, че твоят парабатай скоро ще ти прости за това - добави той, обръщайки се към Ема.

- Вместо да бичувате двама Блекторн - каза тя, - може да бичувате един Блекторн и една Карстерс. Няма ли така да бъде по-добре?

Гуин изобщо не беше помръднал при заповедта на Ярлат, ала сега очите му се разшириха. Кийрън си пое рязко дъх.

- Джулиън ви каза, че е убивал елфи през Тъмната война - продължи Ема. - Ала аз убих много повече от него. Прерязвах гърлата им; мокрех пръстите си с кръвта им. И отново бих го направила.

- Тишина! - Гласът на Ярлат беше пропит с ярост. - Как смееш да се хвалиш с подобни неща?

Очите на Марк се разшириха, когато Ема съблече блузката си и я пусна на земята. Остана само по сутиен и дънки, ала изобщо не я беше грижа. Не се чувстваше гола... чувстваше се обгърната от ярост и гняв, като воин в някоя от легендите на Артър.

- Бичувайте мен - заяви тя. - Съгласете се да го направите и всичко ще свърши дотук. В противен случай, кълна се, че ще ви преследвам из царството на феите до края на вечността. Марк не може, но аз - да.

Ярлат каза нещо подразнено на език, който Ема не разбираше, обръщайки се, за да погледне океана. Кийрън пристъпи към отпуснатото тяло на Джулиън.

- Не го докосвай! - изкрещя Марк, ала Кийрън не го погледна и като улови Джулиън под мишниците, го издърпа от дървото. Положи го на земята на няколко крачки от там и като свали дългата си туника, зави безчувственото му кървящо тяло.

Ема въздъхна от облекчение. Слънцето пареше голия й гръб.

- Направете го - каза тя. - Освен ако не сте прекалено големи страхливци, за да бичувате едно момиче.

- Ема, престани. - Гласът на Марк беше пропит с ужасяваща болка. - Нека бъда аз.

Очите на Ярлат бяха грейнали с жестока светлина.

- Много добре, Карстерс - каза той. - Направи като твоя парабатай. Приготви се за камшика.

Ема видя как по лицето на Гуин се изписа тъга, когато тя се отправи към дървото. Отблизо кората беше гладка и тъмно червеникавокафява, хладна на допир, когато тя обви ръце около нея. Виждаше всяка пукнатина по нея.