Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Джулиън наклони глава на една страна.

- Сигурен съм.

- Нека бичуват него - намеси се Кийрън. - Той го иска. Нека го получи.

След това всичко се разигра прекалено бързо. Марк се нахвърли върху Кийрън с убийствено изражение. Вкопчи се в ризата му и започна да го разтърсва с крясъци. Ема пристъпи напред и бе оттласната от Гуин, който се приближи, за да разтърве Кийрън и Марк, блъскайки грубо Марк настрани.

- Копеле. - Марк се изплю в краката на Кийрън; устата му кървеше. - Ти, арогантно...

- Достатъчно, Марк - изплющя гласът на Гуин. - Кийрън е принц от Двора на тъмните феи.

- Той е мой враг. Сега и завинаги, мой враг. - Марк вдигна ръка, сякаш се канеше да удари Кийрън, но той не помръдна, просто се взираше в него със съкрушени очи. Марк отпусна ръка и се извърна, сякаш не бе в състояние да понесе да го гледа. - Джулс - каза вместо това. - Джулиън, моля те, не го прави. Остави на мен.

Джулиън му отправи бавна, мила усмивка. В нея се съдържаха цялата обич и удивление на малкото момче, което бе изгубило по-големия си брат и напук на всичко си го бе върнало.

- Не може да бъдеш ти, Марк...

- Отведи го - каза Ярлат на Гуин и въпреки нежеланието, изписано по лицето му, Гуин се приближи и откъсна Марк от Джулиън. Марк се съпротивляваше, ала Гуин беше внушителен мъж с огромни ръце. Той го стисна в желязна хватка, докато Джулиън сваляше първо якето, а после и тениската си.

На ярката утринна светлина кожата му, загоряла, но по-светла на гърдите и гърба му, изглеждаше уязвима и оголена. Косата му беше разчорлена от яката на тениската; той я пусна на земята и вдигна очи към Ема.

Погледът му разкъса ледените пръсти на ужаса, който бе стиснал Ема като в менгеме.

- Джулиън. - Гласът й трепереше. - Не можеш да го направиш.

Понечи да пристъпи напред, но Ярлат й препречи пътя.

- Стой - изсъска той и се отдръпна.

Ема опита да тръгне след него, ала установи, че краката й бяха приковани към земята. Не бе в състояние да помръдне. Тръпки от направената магия запълзяха по краката и гръбнака й, задържайки я така сигурно, сякаш бе попаднала във вълчи капан. Опита да се отскубне и трябваше да потисне вика на болка, когато елфическата магия се впи в кожата й и я разкъса.

Джулиън направи крачка напред и сложи ръце върху дървото, навеждайки глава. Дългата линия на гръбнака му бе нелепо красива в очите на Ема. Приличаше й на дъгата на вълна, миг преди да се разбие. Бели белези и черни знаци бяха нашарили гърба му като детска илюстрация, нарисувана с кожа и кръв.

- Пусни ме! - крещеше Марк, мъчейки се да се освободи от ръцете на Гуин.

Беше като някакъв кошмар, помисли си Ема, един от онези сънища, в които бягаш, бягаш, но така и не стигаш никъде, само дето това беше действителност. Опитваше се да помръдне ръцете и краката си, борейки се с невидимата сила, която я беше приковала към земята като пеперуда към картон.

Ярлат се приближи до Джулиън. Нещо проблясваше в ръката му, нещо дълго и тънко, и сребристо. Когато то се стрелна напред, сякаш вкусвайки въздуха, Ема видя, че елфът стиска черната дръжка на сребърен камшик.

- Глупави ловци на сенки - каза той. - Прекалено наивни, за да знаят кому могат да имат доверие.

Камшикът изплющя. Ема го видя да се врязва в кожата на Джулиън, видя кръвта, видя как гърбът му се изпъна, как тялото му се преви.

Болка изригна в нея, сякаш някой бе допрял нагорещено желязо до гърба й. Тя потръпна, усетила вкуса на кръв в устата си.

- Престани! - изкрещя Марк. - Не виждаш ли, че нараняваш и двамата? Това не може да е наказанието! Пуснете ме, аз нямам парабатай, пуснете ме, бичувайте мен...

Думите му се сляха в едно в главата на Ема. В тялото й все така пулсираше болка.

Гуин, Ярлат и Кийрън местеха погледи между нея и Джулиън. Върху гърба на Джулиън се бе проточила дълга, кървава резка. Той се беше вкопчил в дънера, пот потъмняваше корените на косата му.

Сърцето на Ема щеше да се пръсне. Ако онова, което тя бе изпитала, беше агония, какво ли бе почувствал той? Два пъти, четири пъти повече?

- Отпратете я - чу да нарежда Ярлат подразнено. - Тези вопли са нелепи.

- Това не е истерия, Ярлат - каза Кийрън. - Тя е негов парабатай. Негов партньор в битка... те са свързани...

- В името на кралицата, ама че врява - изсъска Ярлат и отново стовари камшика.

Този път Джулиън издаде звук. Задавен, едва доловим. Свлече се на колене, все така вкопчен в дървото. Болка прониза Ема, ала сега тя беше готова, очакваше я. Изпищя... не просто писък, а отекващ звук на ужас и предателство, вик на ярост и болка, и гняв.