Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Този жест му напомняше за Кристина и как тя докосваше медальона си, когато беше нервна. Кристина. Марк се зачуди какво ли се бе случило между нея и Диего.

Извърна се от прозореца в същия миг, в който долетя звукът. Слухът му беше изострен от годините, прекарани в Дивия лов, съмняваше се, че някой друг в Института го бе чул или се бе събудил.

Беше една-едничка нота, звукът на бойния рог на Гуин: пронизителен и рязък, самотен като планините. Кръвта на Марк се вледени. Това не бе поздрав, нито дори призив за лов. Това бе нотата, която Гуин надаваше със своя рог, когато търсеше дезертьор. Звукът на измяната.

Джулиън се бе изпънал и прокарваше пръсти през разрошените си къдрици със стисната челюст.

- Ема. Прибери се вътре.

Ема се обърна и си влезе в Института... само колкото да откачи Кортана, който висеше до вратата. Когато се върна навън, установи, че елфическите пратеници бяха слезли от конете, които стояха неестествено неподвижни, сякаш бяха завързани. Очите им бяха кървавочервени, в гривите им бяха вплетени алени цветя.

Елфически жребци.

Гуин се беше приближил до подножието на стъпалата. Имаше странно, мъничко нечовешко лице: големи, широко разположени очи, широки скули, страховити вежди. Едното му око беше черно, другото - бледосиньо.

От едната му страна стоеше Ярлат с нетрепващи жълти очи, а от другата - Кийрън. Беше точно толкова красив, колкото Ема си го спомняше, и също толкова студен. Бледото му лице сякаш бе издялано от мрамор, разноцветните му очи, едното черно, а другото сребърно, изглеждаха зловещо в светлината на утрото.

- Какво става? - попита Ема. - Да не се е случило нещо?

Гуин й хвърли пренебрежителен поглед.

- Това не ти влиза в работата, момиче. Този въпрос засяга Марк Блекторн и никого другиго.

Джулиън скръсти ръце на гърдите си.

- Всичко, което засяга брат ми, засяга и мен. Всъщност то засяга всички от нас.

Устните на Кийрън се свиха в сурова, безкомпромисна черта.

- Ние сме Гуин и Кийрън от Дивия лов и Ярлат от Двора на тъмните елфи. Дошли сме по въпрос, засягащ правосъдието. А ти ще доведеш брат си.

Ема застана по средата на най-горното стъпало и извади Кортана от ножницата, при което във въздуха полетяха ярки искри.

- Да не си посмял да му заповядваш - заяви тя. - Не и тук. Не и на прага на Института.

От гърдите на Гуин се откъсна неочакван гръмовен смях.

- Не ставай глупачка, момиче. Никой ловец на сенки не може да отблъсне трима елфи, дори и да е въоръжен с един от Великите мечове.

- На твое място не бих подценявал Ема. - Гласът на Джулиън бе като бодлива тел. - Освен ако не искаш главата ти да се озове на земята до все още потръпващото ти тяло.

- Колко кръвожадно! - Ярлат звучеше развеселено.

- Ето ме - разнесе се задъхан глас зад тях и Ема притвори очи, когато страхът я прониза като болка.

Марк.

Изглежда, че си бе навлякъл набързо дънки и пуловер и бе нахлузил чифт гуменки. Русата му коса бе разрошена и изглеждаше по-млад от обикновено, очите му - разширени от изненада и беззащитно изумление.

- Ала времето ми все още не е изтекло. - Говореше на Гуин, но гледаше към Кийрън. Върху лицето му се бе изписало изражение, което Ема не бе в състояние нито да разтълкува, нито да опише, изражение, в което се смесваха молба, болка и радост. - Все още се опитваме да открием какво се случва. Почти успяхме. Но крайният срок...

- Крайният срок? - повтори Кийрън. - Чуй се само. Звучиш като един от тях.

Марк изглеждаше учуден.

- Но, Кийрън...

- Марк Блекторн - заяви Ярлат. - Обвинен си в разкриване на една от тайните на елфите пред ловец на сенки, макар това да ти беше изрично забранено.

Марк остави вратата на Института да се затвори зад гърба му. Направи няколко крачки напред и застана до Джулиън. Ръцете му трепереха и той ги сключи зад гърба си.

- Аз... аз не разбирам какво имате предвид. Не съм споделил никаква забранена информация със семейството ми.

- Не със семейството ми. - В гласа на Кийрън се долавяше нещо грозно. - На нея.

- Нея? - повтори Джулиън и погледна към Ема, ала тя поклати глава.

- Не - каза. - Има предвид Кристина.

- Нали не очакваше да те оставим без наблюдение, Марк? -Разноцветните очи на Кийрън приличаха на наточени ками. -Бях пред прозореца и те чух да говориш с нея. Каза й как може да бъде отнета силата на Гуин. Тайна, която е известна единствено на Лова и която е забранено да бъде издавана.

Марк бе придобил пепелявосив цвят.

- Не съм...