Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Няма смисъл да лъжеш - прекъсна го Ярлат. - Кийрън е елфически принц и не е в състояние да лъже. Ако твърди, че го е чул, значи, наистина е така.

Марк премести поглед върху Кийрън. Слънчевата светлина вече не се струваше красива на Ема, а безмилостна, докато обливаше златната коса и кожа на Марк. Болка се разля по лицето му, като зачервяване от шамар.

- За Кристина то не означава абсолютно нищо. Тя няма да каже на никого. Никога не би наранила мен или Дивия лов.

Кийрън извърна лице, крайчецът на красивата му уста се изкриви.

- Достатъчно.

Марк направи крачка напред.

- Кийрън, как можеш да ми го причиниш? На мен?

Лицето на Кийрън се обтегна.

- Не моя е измяната - заяви той. - Говори на своята нефилимска принцеса за неизпълнени обещания.

- Гуин. - Марк се обърна, за да умолява предводителя на Лова. - Онова, което става между мен и Кийрън, не засяга законите на Дворовете или на Лова. Откога те се намесват в сърдечните въпроси?

Сърдечните въпроси. Ема го виждаше върху лицата и на двамата, на Марк и на Кийрън, в начина, по който се гледаха, и в този, по който избягваха очите си. Зачуди се как бе могла да го пропусне по-рано, в светилището; как не бе разбрала, че това са двама души, които се обичат. Двама души, които си бяха причинили болка така, както можеха да го направят единствено двама влюбени.

Кийрън гледаше Марк така, сякаш той му бе отнел нещо незаменимо скъпоценно. А Марк изглеждаше...

Марк изглеждаше съкрушен. Ема си помисли за себе си на плажа в онази сутрин, с Джулиън, и самотните крясъци на чайките, кръжащи над главите им.

- Дете - каза Гуин и за учудване на Ема в гласа му се долавяше нежност. - Скърбя за необходимостта от това посещение повече, отколкото бих могъл да изразя. И вярвай ми, Ловът не се намесва, както ти се изрази, в сърдечните въпроси. Ала ти престъпи един от най-древните закони на Лова и изложи всички негови членове на опасност.

- Именно - обади се Кийрън. - Марк наруши законите на елфите и заради това повече не може да остане в света на смъртните, и трябва да се върне заедно с нас в царството на феите.

- Не - заяви Ярлат. - Не това е наказанието.

- Какво? - Кийрън се обърна към него. Крайчетата на косата му грееха в синьо и бяло като скреж. - Но ти каза...

- Нищо не съм ти казвал за наказания, принцче. - Ярлат пристъпи напред. - Ти ми съобщи за постъпките на Марк Блекторн и аз те уверих, че ще се погрижим за тях, както му е редът. Ако си решил, че това означава да го вземем обратно сред нас, за да бъде твой спътник, може би няма да е зле да си припомниш, че сигурността на елфическите благородници е по-важна от увлеченията на сина на краля. - Той се вгледа сурово в Марк; на ярката слънчева светлина очите му бяха зловещи. - Двайсет удара с камшик и се смятай за късметлия, че не са повече.

-НЕ!

Думата отекна като експлозия. За изненада на Ема, беше Джулиън... Джулиън, който никога не повишаваше глас. Джулиън, който никога не крещеше. Той пое надолу по стъпалата и тя го последва, вдигнала Кортана.

Кийрън и Марк се гледаха, потънали в мълчание. И последната капчица кръв се бе отцедила от лицето на Кийрън, изглеждаше така, сякаш ще му прилошее. Не помръдна, когато Джулиън пристъпи напред, закривайки Марк от очите му.

- Ако някой от вас докосне брат ми, за да го нарани - заяви Джулиън, - ще ви убия.

Гуин поклати глава.

- Недей да мислиш, че не се възхищавам на храбростта ти, Блекторн. Ала добре помисли, преди да вдигнеш ръка срещу елфически пратеници.

- Опитай се да ни попречиш и споразумението ни се отменя - заяви Ярлат. - Разследването ще бъде прекратено и Марк ще бъде отведен обратно в царството на феите, където ще си получи ударите с камшик и те ще бъдат много по-страшни от всичко, което го очаква тук. Няма да спечелиш нищо, а ще изгубиш много.

Ръцете на Джулиън се свиха в юмруци.

- Смятате, че единствено вие знаете какво означава чест? Вие, които не сте в състояние да проумеете какво бихме изгубили, ако просто си стоим тук и ви оставим да унижавате и измъчвате Марк? Ето защо елфите са така презирани... заради тази безсмислена жестокост.

- Внимателно, момче - изтътна Гуин. - Вие си имате вашите закони, ние - нашите. Единствената разлика е, че ние не се преструваме, че нашите не са жестоки.

- Законът е суров - подхвърли Ярлат подигравателно, -но е закон.

Марк се обади за първи път, откакто Ярлат бе произнесъл присъдата му.

- Лошият закон не е никакъв закон - каза той.

Изглеждаше замаян и Ема си спомни момчето, което бе рухнало в светилището, което бе пищяло, когато го докоснеха и бе говорило за побоища, които очевидно все още го изпълваха с ужас. Струваше й се, че някой се опитва да изтръгне сърцето й... Да бичуват именно Марк? Марк, чието тяло може и да бъдеше изцелено, ала чиято душа никога нямаше да се съвземе?