Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Тави извади ръка иззад гърба си. Държеше книга - детска книжка, голяма, с илюстрирана корица. Заглавието бе написано с позлатени букви: „Съкровищница от приказки за нефилими".

Детска книжка за ловци на сенки. Имаше и такива, макар и да не бяха много. Печатарските машини в Идрис бяха малки.

- Откъде я имаш? - попита Ема с искрено любопитство. Като малка и тя бе имала подобна книжка, която бе изчезнала заедно с много от вещите на родителите й.

- Пралеля Марджъри ми я даде - обясни Тави. - Повечето приказки ми харесват. Тази за първите парабатай е хубава, но някои от тях са тъжни и страшни, като онази за Тобаяс Херондейл. Но най-тъжна е онази за лейди Полунощ.

- Лейди коя? - попита Кристина, привеждайки се напред.

- Полунощ. Като онзи театър, в който отидохте. Чух Марк да казва стихчето и си спомних, че съм го чел някъде.

- Чел си го някъде? - повтори Марк изумено. - Къде си виждал това елфическо стихче, Октавиан?

Тави отвори книжката.

- Имало една нефилимска дама - започна той - и тя се влюбила в някого, в когото не трябвало. Родителите й я затворили в железен замък и той не могъл да проникне в него. Тя умряла от мъка, а мъжът, който я обичал, отишъл при краля на феите и попитал дали съществува начин да я върне. Кралят отвърнал, че имало стихче:

Първо пламък, след него - порой и вода,

а накрая - на Блекторн кръвта.

Ако искаш миналото да забравиш,

първо тринайсет и още едно ще направиш.

В сивата ангелска книга недей търси,

червено и бяло ще те отведат настрани.

Изгубеното, за да си възвърнеш,

- Е, какво се случило? - попита Ема. - С мъжа, който отишъл при краля на феите?

- Той вкусил от храната на елфите - отвърна Тави. - Станал техен пленник. Според легендата звукът на вълните, разбиващи се в брега, са неговите викове, молещи я да се върне.

Джулиън изпусна дъха си.

- Как така не сме го открили досега?

- Защото това е детска книжка - отвърна Ема. - Не стои в библиотеката.

- Ама че глупаво - спокойно отбеляза Тави. - Това е хубава книга.

- Но защо? - попита Джулиън. - Защо кръв на Блекторн?

- Защото тя била Блекторн - обясни Тави. - Лейди Полунощ. Наричали я така, защото имала дълга черна коса, но очите й били като нашите. Вижте.

Той обърна книжката към тях, за да им покаже една сантиментална рисунка. Жена с разпиляна по раменете гарвановочерна коса протягаше ръце към чезнещата в далечината фигура на един мъж; очите й бяха широко отворени... и синьо-зелени като морето.

Ливи ахна и посегна към книжката. Макар и неохотно, Тави й я даде.

- Недей да късаш страниците - предупреди я той.

- Значи, това е цялото стихотворение - каза тя. - Това е написано върху телата.

- Това са указания - обясни Марк. - Ако наистина е елфическо стихотворение, за правилния човек то представлява съвсем ясен списък с указания. Как да върне някого от мъртвите... не кого да е, а нея. Тази жена от рода Блекторн.

- Тринайсет - повтори Ема. - Въпреки изтощението, сърцето й препускаше от вълнение. Очите й срещнаха тези на Кристина.

- Да - задъхано прошепна Кристина. - Онова, което Стърлинг каза... когато го заловихме след смъртта на момичето. Каза, че тя е била тринайсетата.

- „Първо тринайсет и още едно ще направиш" - изрецитира Ема. - Убил е тринайсет жертви. Остава му една последна и тогава ще е готов. Ще притежава достатъчно магия, за да върне лейди Полунощ от мъртвите.

- Значи, ще има още едно убийство - каза Джулиън. -Убийство, което може би ще бъде различно от предишните.

- Трябва да има и други указания освен това - обади се Тай. - Никой не би могъл да разбере как точно да извърши заклинанието единствено с помощта на това стихче. - Той се огледа наоколо, в сивите му очи проблесна несигурност. Беше изражение, което се появяваше рядко върху лицето му, обикновено когато мислеше, че става дума за нещо, което всички други разбират, но не и той. - Не би могъл, нали?

- Не - отсече Марк. - Ала стихчето ни казва къде да потърсим останалата част от указанията. „В Сивата ангелска книга недей търси." Отговорът не е в Сивата книга. Нито в Бялата книга, нито пък в Червените текстове.

- Намира се в Черната книга на мъртвите - каза Диего. -Чувал съм за нея в Сколоманса.

- Какво представлява? - попита Ема. - Има ли копия от нея? Можем ли да я намерим?

Диего поклати глава.

- Това е книга с изключително черна магия. Почти легендарна. Дори на върховните магьосници е забранено да я притежават. Ако съществуват копия, аз не знам къде са. Но трябва да се опитаме да разберем, още утре.