Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Спомена, че не можело да убиват върколаци и магьосници... - обади се Кристина.

- Предполагам, че са стояли настрани от всички, които попадат под закрилата на Съглашението - каза Джулиън. -Това би привлякло внимание. Нашето внимание.

- Така е - съгласи се Диего. - Но иначе да няма никакво значение какви са жертвите? Хора или елфи, мъже или жени, стари или млади? Всяка магия си има тема, ако решите да го погледнете по този начин. Жертвената магия изисква нещо общо между жертвите - всички са надарени със Зрението, всички са девици или пък всички имат еднаква кръв. Тук "като че ли ги избират съвсем наслуки.

Тай гледаше Диего с неприкрито възхищение.

- Сколомансът звучи толкова готин - заяви той. - Нямах представа, че ви позволяват да научите толкова много за заклинанията и магиите.

Диего се усмихна. Друзила изглеждаше така, сякаш ще падне. Ливи имаше вид, сякаш би била впечатлена, ако не беше толкова изтощена. А Марк изглеждаше по-раздразнен отвсякога.

- Може ли да видя снимки на средоточието? - попита Диего. - Струва ми се наистина важно. Истински съм впечатлен, че сте го открили.

- Когато отидохме, мястото беше обградено от мантиди, така че имаме снимки само отвътре, но не и отвън - обясни Марк, докато Тай отиваше да донесе снимките. - Що се отнася до демоните, двамата с Ема се разправихме с тях.

Той намигна на Ема и тя му се усмихна. Джулиън усети внезапния остър пристъп на ревност, който го жегваше винаги когато Марк флиртуваше с Ема. Знаеше, че това не означава нищо. Марк флиртуваше така, както го правеха елфите, с изтънчена шеговитост, зад която не се криеше нищо сериозно.

Само че Марк можеше да флиртува с Ема, ако поиска. Имаше избор, а непостоянството на елфите беше пословично... и ако Марк проявяваше интерес, той, Джулиън, нямаше нито причина, нито право да се противопостави.

Би трябвало да подкрепя брат си - нима нямаше да бъде истински щастливец, ако брат му и неговият парабатай се влюбеха? Нали хората си мечтаеха, онези, които обичат, да са щастливи?

При думите на Марк Диего повдигна вежди, но не каза нищо, докато Тиберий разстилаше снимките върху масичката.

- Магия за енергия - обясни Тай. - Това поне знаем.

- Да - отвърна Диего. - Енергията, особено енергията на смъртта, може да бъде съхранявана и по-късно използвана за некромантия. Само че нямаме представа за какво му е на някого цялата тази енергия.

- За призоваваща магия. - Ливи отново се прозя. - Така поне твърди Малкълм.

Между веждите на Диего се вряза малка бръчка.

- Не е много вероятно да е призоваваща магия. С енергията на смъртта се правят заклинания, свързани със смърт. Магьосникът се опитва да върне някого от мъртвите.

- Ала кого? - попита Тай след кратко мълчание. - Някой могъщ?

- Не - отвърна Друзила. - Опитва се да възкреси Анабел. Анабел Ли.

Всички изглеждаха изненадани, че Дру се бе обадила... толкова изненадани, че тя сякаш се сви в себе си. Диего обаче я дари с насърчителна усмивка.

- Стихотворението... стихотворението е написано по стените на пещерата, нали? - продължи тя, оглеждайки се притеснено наоколо. - И всички се опитваха да открият дали е някакъв шифър, или заклинание, но ако то всъщност е просто напомняне? Този човек... магьосникът... изгубил е някого, когото обича, и сега се опитва да си го върне.

- Някой е така обезумял от желание да си върне изгубената си любов, че основава култ, убива повече от дузина души, създава пещера върху средоточието, изписва стените със стихотворението, отваря Портал, отвеждащ в океана...? - Гласът на Ливи беше пропит със съмнение.

- Аз бих го направила - заяви Дру. - Ако става дума за някого, когото наистина съм обичала. Възможно е дори да не е било романтична любов, може би майка или сестра, или нещо такова. Искам да кажа, ти би го направил за Ема, нали, Джулс? Ако тя умре?

Черен ужас се спусна като пелена пред очите на Джулиън при мисълта, че Ема може да умре.

- Ама че злокобни приказки, Дру - каза той с глас, който му се стори невероятно далечен.

- Джулиън? - повика го Ема. - Добре ли си?

За щастие, не му се наложи да отговори, защото в този миг откъм прага се разнесе сериозен глас:

- Дру е права - заяви Тави.

Значи, все пак не беше отишъл да си легне. Стоеше до вратата с широко отворени очи и разрошена кестенява коса. Открай време беше дребничък за възрастта си и сега очите му приличаха на синьо-зелени чинийки насред бледото му личице. Стискаше нещо зад гърба си.

- Тави - каза Джулиън, - Тав, какво криеш там?