Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Диего сви рамене.

- Не знам защо реши да ми се довери...

- Ама ти сериозно ли? - обади се Ема. - Някога поглеждал ли си се в огледалото?

- Ема! - изсъска Кристина.

- Беше го убила няколко дни по-рано и вече бе разкъсвана от угризения. Беше отишла в онази уличка, защото искала да види тялото му. Каза нещо доста странно за тебеширените кръгове - че били безполезни, били нарисувани за заблуждение. Много малко от онова, което говореше, имаше смисъл. - Той се намръщи. - Обещах й, че ще я защитя. Останах да спя на верандата й. На другия ден тя настоя да си тръгна. Заяви, че искала да бъде заедно с Пазителя и останалите Последователи. Че мястото й било там. Настояваше и аз си тръгнах. Върнах се на Пазара, купих оръжия от Джони Рук, а когато същата вечер се върнах в къщата й, тя беше мъртва. Беше удушена и удавена в басейна, а ръката й беше отрязана.

- Не разбирам какво е това с ръцете - подхвърли Ема. -Ава бе изгубила едната си ръка и бе убита; едната ръка на Белинда липсваше, но са я оставили жива, а тя отряза и двете ръце на Стърлинг, след като той умря.

- Може би са доказателство за Пазителя, че някой е умрял - предположи Ливи. - Както постъпил ловецът, който донесъл сърцето на Снежанка в кутия.

- А може би са част от заклинанието - сбърчи вежди Диего. - На Ава и Белинда им липсваше водещата ръка... може би Белинда не е знаела коя е водещата ръка на Стърлинг, затова е взела и двете.

- Парче от убиеца като част от жертвоприношението? -каза Джулиън. - Ще се наложи да се поровим по-задълбочено в отдела с некромантия в библиотеката.

- Да - отвърна Диего. - Ще ми се да бях имал достъп до библиотеката ви, след като открих Ава Ли мъртва. Бях се провалил в задължението си да защитя мундан, нуждаещ се от помощта ми. Заклех се да открия онзи, който го беше направил. Зачаках на покрива й...

- Да, знаем какво се случи - прекъсна го Джулиън. - Спомням си го всеки път щом ме прониже болка, когато времето е студено.

Диего наклони глава на една страна.

- Наистина съжалявам.

- Аз искам да знам какво се случи след това - обади се Тай, който продължаваше да си води записки със своя изящен, нечетлив почерк. Джулиън открай време смяташе, че прилича на котешки стъпки, танцуващи по страницата. Тънките му дълги пръсти вече бяха изцапани с молив. - Открил си, че Стърлинг е следващият избран, и си започнал да го следиш?

- Да - отвърна Диего. - И видях, че вие се опитвате да го защитите. Не разбирах защо. Съжалявам, но след думите на Артър подозирах всички ви. Знаех, че би трябвало да ви предам на Клейва, но не бях в състояние да го направя. - Той погледна за миг към Кристина и отново извърна очи. - Тази вечер бях пред бара с надеждата да спра Стърлинг, но си признавам, че исках да чуя и вашата страна от историята. Сега, когато я чух, се радвам, че съм сгрешил за ролята ви във всичко това.

- И би трябвало - измърмори Марк.

Диего се облегна в стола си.

- А сега може би и вие ще ми кажете какво знаете. Така би било справедливо.

Джулиън изпита чувство на благодарност, когато Марк се залови с разказа. Съвестно сподели всички подробности, включително и споразумението с елфите, засягащо собствената му съдба и резултатите от присъствието му в Института.

- „На Блекторн кръвта" - повтори Диего замислено, когато Марк приключи. - Това е интересно. Лично аз бих предположил, че родът Карстерс ще е по-важен за тези магии, като се имат предвид убийствата отпреди пет години.

- С други думи - родителите на Ема - каза Джулиън. Прекрасно си ги спомняше, пълните им със смях очи и обичта им към Ема. За него те никога нямаше да бъдат просто „убийствата".

С крайчеца на окото си видя как Тави слезе от креслото, в което се беше свил, отиде до вратата и тихичко се измъкна навън. Сигурно беше изтощен; вероятно бе очаквал Джулиън да го сложи да си легне. Джулиън усети как го жегва чувство на вина за най-малкия му брат, който толкова често се оказваше затворен между четири стени с по-възрастни от него, потънали в разговори за кръв и смърт.

- Да - каза Диего. - Едно от нещата, които не ми дават мира, е фактът, че те бяха убити преди пет години, след което нямаше други жертви чак до миналата година. На какво се дължи този дълъг промеждутък?

- Мислехме си, че може би магията го налага - отвърна Ливи и се прозя. Изглеждаше изтощена, под очите й се открояваха тъмни сенки. Те всички изглеждаха изтощени.

- Има и още нещо: в колата Стърлинг каза, че нямало значение каква е жертвата - човек, елф... дори нефилим, ако броим убийствата на Карстерс.