Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Той щеше да стане мой парабатай - каза Кристина. -Щях да бъда свързана с него завинаги. А ти нямаше да кажеш нищо? С нищо нямаше да се опиташ да попречиш?

- Щях да го направя - възрази Диего. - Хайме възнамеряваше да отиде в Идрис. Изчаквах да замине. Исках да говоря с теб, когато него го няма.

Кристина поклати глава.

- Не е трябвало да чакаш.

- Кристина. - Той се приближи до нея с протегнати ръце. -Моля те, ако не искаш да повярваш на нищо друго, повярвай поне, че винаги съм те обичал. Наистина ли мислиш, че съм те лъгал, откакто бяхме деца? От първия път, когато те целунах и побягнах, като се смеех? Бях на десет години... Наистина ли мислиш, че още тогава съм кроил някакъв план?

Кристина не пое ръцете му.

- Ами Хайме? - отвърна тя. - Познавам го също толкова отдавна. Той винаги ми е бил приятел. А всъщност не е бил, нали? Изрече неща, които никой приятел не би изрекъл, а ти знаеше, че ме използва, и не каза нито дума.

- Щях да ти кажа...

- Намеренията не означават нищо. - Мислила си бе, че ще изпита облекчение, когато най-сетне каже на Диего защо го мрази, когато най-после свали от плещите си товара на онова, което беше чула. Когато най-сетне разкъса връзката между тях. Само че тя не й се струваше разкъсана. Усещаше връзката помежду им така, както я бе почувствала, когато припадна в катастрофиралата кола и се свести в ръцете на Диего. Той й шепнеше в ухото, че ще се оправи, че тя е неговата Кристина, че е силна. И за миг тя бе изпитала чувството, че последните няколко месеца са просто сън и че си е у дома.

- Трябва да остана - каза Диего. - Тези убийства, Последователите... прекалено са важни. Аз съм центурион, не мога да се откажа от мисията си. Но не е нужно да оставам в Института. Ако искаш да си вървя, ще го направя.

Кристина отвори уста, ала преди да успее да проговори, телефонът й избръмча. Съобщение от Ема.

СТИГА СИ СЕ НАТИСКАЛА СЪС СЪВЪРШЕНИЯ ДИЕГО И ЕЛА В КОМПЮТЪРНАТА СТАЯ, НУЖДАЕМ СЕ ОТ ТЕБ.

Кристина направи физиономия и прибра телефона в джоба си.

- Най-добре да вървим.

29

Трябва да поговорим. (Исп.) - Б. пр.

30

Как ли пък не. (Исп., разг.) - Б. пр.

Небето навън бе придобило цвета на много късна нощ или много ранна сутрин, в зависимост от гледната точка. На Джулиън то винаги му бе приличало на син целофан или акварел: наситеното синьо на вечерта, станало прозрачно от задаващото се слънце.

Обитателите на Института (всички, освен Артър, който продължаваше да спи дълбоко на тавана) се бяха събрали в компютърната стая. Тай беше надонесъл листове и книги от библиотеката и останалите ги преглеждаха. Тави се беше свил на кълбо и спеше в ъгъла. Купчини празни кутии пица от заведението на Найтшейд се издигаха върху масата. Ема дори не помнеше кога са ги доставили, но повечето от тях вече бяха изядени. Марк бе вперил яростен поглед в Кристина и Диего, който сякаш изобщо не забелязваше. Не забелязваше и Друзила, която го беше зяпнала с очи, придобили размерите на чинийки. Май не забелязваше почти нищо, помисли си Джулиън сурово. Може би да изглеждаш абсурдно добре поглъщаше повече време, отколкото изглеждаше отстрани.

Ема беше довършила разказа си за това, как двете с Кристина бяха проследили Стърлинг и какво бяха научили от него, докато идваха насам. Тай си беше водил записки с молив, втъкнал още един зад ухото си. Черната му коса беше разрошена като котешка козина. Джулиън си спомни как когато Тай бе малък, той можеше да се протегне и да приглади косата му, когато стане прекалено рошава. Нещо в него се сви от болка при този спомен.

- Е - заяви Тай сега и се обърна към Диего и седналата до него Кристина. Тя беше боса, единият й крачол беше навит и глезенът й беше превързан, и час по час поглеждаше Диего с крайчеца на окото си със смесица от подозрение и облекчение, че... й беше помогнал? Че изобщо беше тук? Джулиън не беше сигурен. - Ти си центурион?

- Обучавах се в Сколоманса - отвърна Диего. - Бях най-младият кандидат в историята, станал центурион.

Всички изглеждаха впечатлени, освен Марк. Дори и Тай.

- То е, като да си детектив, нали? - попита той. - Разследвате Клейва?

- Това е едно от нещата, които правим. Ние сме над закона, забраняващ на ловците на сенки да се замесват във въпроси, свързани с феите.

- Клейвът може да направи подобно изключение за всеки ловец на сенки, ако случаят го налага - отбеляза Джулиън. -Защо Даяна ми каза, че не можем да разследваме? Защо са изпратили теб?