Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Беше преценено, че семейството ви, с вашата връзка с елфите, няма да е в състояние да проведе обективно разследване на поредица от убийства, където част от жертвите са елфи.

- Това е напълно неоснователно. - Очите на Марк припламнаха.

- Нима? - Диего се огледа наоколо. - От всичко, което видях и чух, изглежда, че сте започнали тайно разследване, без да кажете на Клейва. Събрали сте доказателства, които не сте споделили. Открили сте таен култ от убийци...

- В твоята уста звучи толкова съмнително - обади се Ема. - Всичко, което ти си направил досега, е да се появиш в Лос Анджелис и да простреляш друг ловец на сенки.

Диего хвърли поглед към Джулиън.

- Почти заздравя - каза той. - Почти.

- Обзалагам се, че не си докладвал за това на Сколоманса - заяви Ема. - Нали, Съвършени Диего?

- Нищо не съм докладвал на Сколоманса - отвърна Диего. - Не и откакто открих, че Кристина също е замесена. Никога не бих я наранил.

Кристина пламна.

- Ти си центурион - каза Тай. - Давате обети...

- Обетите за приятелство и любов са по-силни - заяви Диего.

Друзила го гледаше със сърчица в очите.

- Това е красиво.

Марк направи физиономия. Очевидно бе, че не е от фен клуба на Съвършения Диего.

- Много трогателно - каза Ема. - А сега говори. Какво знаеш?

Джулиън я погледна. Изглеждаше си като Ема, обикновената Ема, интелигентна и насърчителна, и корава, и нормална. Дори му се усмихна, преди отново да насочи вниманието си към Диего. Джулиън се заслуша; половината от ума му запечатваше разказа на Диего. В другата цареше хаос.

През последните пет години беше вървял по тясна каменна пътечка над океана, от двете страни на която, далеч под него, клокочеше врящ казан. Пазеше равновесие, като пазеше тайните си.

Марк му беше простил. Ала Марк не бе единственият, когото бе излъгал. Да излъжеш своя парабатай... не беше забранено, но повечето парабатай не го правеха. Те нямаха нужда, нито желание да крият каквото и да било един от друг. Че е скрил толкова много от Ема, би трябвало да я шокира. Той се взираше скришом в лицето й, опитвайки се да открие следи от шок или гняв. Само че не можеше да прочете нищо върху него; изражението й бе влудяващо непроницаемо, докато Диего разказваше.

Когато им обясни, че при пристигането си бе дошъл в Института и чичо Артър го беше отпратил с думите, че не искат никой, който не е от семейството, да се намесва в проблемите му, Ливи вдигна ръка.

- Защо би го направил? - попита тя. - Чичо Артър не обича непознати, но не е лъжец.

Ема извърна очи от нея. Стомахът на Джулиън се сви. Неговите тайни, все така тежки.

- Мнозина ловци на сенки от по-старото поколение нямат доверие на центурионите - обясни той. - Сколомансът бе затворен през 1872 г., а подготовката на центуриони -преустановена. Знаете какви са възрастните, когато става дума за неща, с които не са израснали.

Ливи сви рамене, като че поуспокоена. Тай си дращеше нещо в бележника.

- Къде отиде след това, Диего?

- Срещнал се е с Джони Рук - отговори Кристина. - И Рук му казал за бар „Саркофаг", също както на Ема.

- Незабавно отидох там - продължи Диего. - Дни наред чаках в задните улички край бара. - Погледът му се стрелна към Кристина и Джулиън се зачуди мъничко жлъчно, дали и за всички останали бе толкова очевидно, колкото и за него, че Диего бе сторил всичко това заради Кристина... че ако не бе изпаднал в паника за нея, едва ли би прекарал дни наред, наблюдавайки бара, за да види какво ще се случи. - А после чух някакво момиче да пищи.

Ема се изпъна.

- Ние не го чухме.

- Мисля, че беше, преди да се появите - обясни Диего. -Последвах звука и видях групичка Последователи, включително и Белинда (макар че тогава не знаех кои са), да нападат едно момиче. Удряха й шамари, заплюваха я. На земята с тебешир бяха нарисувани защитни кръгове. Видях и онзи символ - линиите на водата под знака за огън. Бях го забелязал и на Пазара. Много стар знак за съживяване.

- Съживяване - повтори Тай. - Некромантия?

Диего кимна.

- Успях да отблъсна Последователите, но момичето избяга. Изтича при колата си.

- Била е Ава, нали? - досети се Ема.

- Да. Видя ме и побягна. Проследих я до дома й и успях да я убедя да ми разкаже всичко, което знае за театър „Полунощ", Последователите и Лотарията. Не беше много, но научих, че е била изтеглена в Лотарията. Че именно тя бе убила Станли Уелс, знаейки, че ако не го направи, ще бъде измъчвана и убита.

- Казала ти е всичко това?- попита Ливи изумено. - Но нали са се заклели да го пазят в тайна.