Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Хайде, Ема. - Кристина се изправи и прибра картата в джоба на якето си. - Да вървим. Трябва да се преоблечем в бойни дрехи и да настигнем Стърлинг, който отива към магистралата.

Ема кимна и тръгна след нея. Усещаше погледа на Джулиън върху себе си като острие между раменете й.

„Не се обръщай, за да го погледнеш", заповяда си, ала то бе по-силно от нея; на вратата се обърна и изражението му едва не я сломи.

Той изглеждаше така, както тя се чувстваше. Празна и изцедена до последната си капка кръв. Не беше, защото си тръгваше от момчето, което обичаше, оставяйки хиляда не-изречени думи между тях, помисли си тя, макар да правеше именно това. Беше ужасена, че изведнъж бе зейнала пропаст между нея и онзи, който бе най-добрият й приятел, откакто се помнеше. А очевидно и той се боеше от съвсем същото.

- Извинявай - каза Ема, след като овладя поднеслата кола.

Караха от няколко часа, докато Стърлинг се носеше из града, и ръцете започнаха да я болят от стискане на волана.

Кристина въздъхна.

- Ще ми кажеш ли какво те измъчва?

Ема се размърда. Беше с яке, а в колата беше горещо. Имаше чувството, че цялата кожа я сърби.

- Ужасно съжалявам, Тина. Не помислих... не трябваше да те моля да лъжеш заради мен, когато отидох при средоточието. Не беше честно.

Кристина помълча за миг.

- Щях да го направя. Ако ми беше казала за какво става дума.

Ема усети, че гърлото й се свива.

- Не съм свикнала да се доверявам на другите. Но на теб би трябвало да се доверя. Не знам какво ще правя, когато си тръгнеш. Толкова много ще ми липсваш.

Кристина й се усмихна.

- Ела в Мексико. Виж как вършим нещата там. Можеш да прекараш годината си за пътувания в моя град. - Тя замълча, а после добави: - Прощавам ти, между другото.

Ема усети, че й олеква мъничко.

- Страшно бих искала да посетя Мексико. А и Джулиън би...

Тя не довърши. Естествено, повечето ловци на сенки, които имаха парабатай, ги придружаваха през годината им за пътувания. Ала мисълта за Джулиън й причиняваше болка, остро жегване, като убождане с игла.

- Е, ще ми кажеш ли какво те измъчва? - повтори Кристина.

-Не.

- Окей. Тогава завий наляво по „Ентрада".

- Сякаш имам свръхестествен GPS - отбеляза Ема. Виждаше как Кристина се мръщи над картата, разтворена върху коленете й.

- Отиваме към Санта Моника. - Кристина прокара пръст по картата. - Качи се на „Седма".

- Стърлинг е идиот - каза Ема. - Знае, че някой се опитва да го убие. Не би трябвало да обикаля из града.

- Вероятно смята, че в къщата си не е в безопасност - изтъкна Кристина не без основание. - Искам да кажа, нали именно там го хванах.

- Така е - съгласи се Ема, играейки си с една дупчица върху коляното на дънките си. Споменът за Джулиън на плажа, нещата, които й беше казал, се бяха отпечатали от вътрешната страна на клепачите й. Когато настъпеше моментът, щеше да се наложи да ги пропъди и да се съсредоточи върху битката.

- Да не забравяме и за огромните зайци - каза Кристина.

- Какво? - Ема рязко се завърна в настоящето.

- Говоря ти от три минути насам! Къде ти е умът, Ема?

- Спах с Джулиън.

Кристина изписка. А после затисна устата си с ръце и я зяпна така, сякаш Ема току-що й бе съобщила, че на покрива на колата има граната, която всеки миг ще избухне.

- Чули какво казах? - попита Ема.

- Да. - Кристина свали ръце от устата си. - Спала си с Джулиън Блекторн.

Ема изпусна шумно дъха си. Да чуе думите си, повторени от друг, й подейства така, сякаш я бяха цапардосали с юмрук.

- Мислех, че няма да ми кажеш какво не е наред - рече Кристина.

- Размислих.

- Защо? - Вземаха завои по улици, покрай които се издигаха палми и редици къщи. Ема знаеше, че шофира прекалено бързо, ала не я беше грижа.

- Ами... бях в океана и той ме извади, и нещата излязоха извън контрол...

- Не - поясни Кристина. - Не защо си го направила. Защо реши да ми кажеш?

- Защото съм ужасна лъжкиня - отвърна Ема. - Ти щеше да се досетиш.

- Може би. А може би не. - Кристина си пое дълбоко дъх. -Предполагам, че трябва да задам истинския въпрос. Обичаш ли го?

Ема не отговори. Не откъсваше очи от прекъснатата жълта линия по средата на пътя. Слънцето беше оранжева огнена топка, клоняща на запад.

Кристина бавно изпусна дъха си.

- Обичаш го.

- Не съм казвала такова нещо.

- То е изписано върху лицето ти. Знам как изглежда любовта. - Гласът на Кристина беше тъжен.

- Не ме съжалявай, Тина. Моля те.

- Просто се страхувам за теб. Законът е категоричен, а наказанията са толкова сурови.