Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Не прилича на призоваващо заклинание. Възможно е Малкълм да е сбъркал. Ние се справяме доста по-добре от него с превода - добави той гордо; Ливи остави сабята си настрани и като приклекна на масата до него, посегна да избърше с ръкав мастиленото петно от бузата му.

- Малкълм си няма Марк - обади се Джулиън и Марк му отправи бърза, учудена усмивка на благодарност.

- Нито пък Кристина - добави той. - Никога не бих открил връзката, ако Кристина не си беше дала сметка, че е въпрос на превод.

Кристина се изчерви.

- Е, какво казва третият ред, Тиберий?

Тай отмести ръката на Ливи и изрецитира:

Първо пламък, след него - порой и вода,

а накрая - на Блекторн кръвта.

Ако искаш миналото да забравиш...

- Това е всичко, което имаме засега - довърши той.

- „На Блекторн кръвта"? - повтори Даяна, която се беше покачила на една стълба, за да свали някаква книга за Тави.

Ема се намръщи.

- Това никак не ми харесва.

- Няма никакви признаци за традиционна кръвна магия - отбеляза Джулиън. - Върху никое от телата не са открити нужните рани или порязвания.

- Аз пък се чудя за споменаването на миналото - каза Марк. - В царството на феите в подобни стихове нерядко е заключено заклинание... като баладата за „Томас Стихотвореца". Тя е едновременно разказ и указания как да освободиш някого от царството на феите.

За миг лицето на Даяна замръзна, сякаш изведнъж бе осъзнала или си бе спомнила нещо.

- Даяна? - повика я Джулиън. - Добре ли си?

- Да. - Тя слезе от стълбата и изтупа дрехите си от прахта. - Трябва да се обадя по телефона.

- На кого? - попита Джулиън, ала тя само поклати глава и косата й докосна раменете й.

- Няма да се бавя - обеща и излезе от библиотеката.

- Но какво означава? - попита Ема, без да се обръща към никого по-специално. - „Накрая на Блекторн кръвта"... какво?

- И ако е елфическо стихче, те не би ли трябвало да знаят как продължава? - обади се Дру от ъгъла, където се занимаваше с Тави. - Елфите, искам да кажа. Нали уж са на наша страна във всичко това.

- Изпратих съобщение - отвърна Марк сдържано. - Но аз съм чувал само тези два стиха.

- Най-важното е, че по някакъв начин тази ситуация -убийствата, телата, Последователите - е свързана с това семейство. - Джулиън се огледа наоколо. - По някакъв начин, всичко това е свързано с нас. С рода Блекторн.

- Това би обяснило защо всичко се случва в Лос Анджелис - добави Марк. - Домът ни е тук.

Ема видя как изражението на Джулиън се смени за миг и разбра какво става в главата му: Марк бе говорил за Лос Анджелис като място, където те всички живееха, не място, където живееха всички, освен него. Беше го нарекъл дом.

Изведнъж се разнесе силно бръмчене. Картата на Лос Анджелис на масата бе започнала да вибрира, малка червена точица се движеше върху нея.

- Стърлинг е напуснал къщата си. - Кристина посегна към картата.

- Белинда Бел каза, че разполага с два дни - напомни Джулиън. - Това би могло да означава, че ловът ще започне утре, а би могло да означава и тази вечер, в зависимост от това, как броят. Така или иначе, не можем да разчитаме само на догадките си.

- С Кристина ще го проследим. - Ема изведнъж бе обзета от отчаяно желание да се махне от къщата, да проясни главата си, да бъде далеч от Джулиън.

Марк се намръщи.

- Би трябвало да дойдем с вас...

- Не! - Ема скочи от масата и всички я погледнаха учудено; беше го казала по-рязко, отколкото бе възнамерявала -истината бе, че искаше да говори с Кристина насаме. - Ще трябва да се редуваме. Налага се да следим Стърлинг двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, докато не се случи нещо, и ако отидем заедно, всички ще капнем. Кристина и аз ще бъдем първи, а след известно време ще се сменим с Джулиън и Марк или Даяна.

- Или с мен и Тай - предложи Ливи мило.

Очите на Джулиън бяха разтревожени.

- Ема, сигурна ли си...

- Ема е права - обади се Кристина неочаквано. - Най-разумно би било да се редуваме.

„Разумно". Ема изобщо не помнеше кога за последно тази дума бе използвана за нея. Джулиън извърна глава, скривайки изражението си.

- Е, добре - заяви най-сетне. - Ти печелиш. Ще отидете само двете. Но се закълни, че ако имате нужда от помощ, ще се обадиш незабавно.

Погледът му се впи в този на Ема. Останалите говореха, обсъждаха как трябвало отново да претърсят библиотеката, да прегледат книги, описващи различни магии, колко дълго щеше да им отнеме да довършат остатъка от превода, дали Малкълм не би могъл да дойде и да им помогне, дали да не си поръчат вампирска пица.