Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Е, това няма значение. - В гласа на Ема имаше горчиви нотки. - Той не ме обича. А да бъдеш нещастно влюбен в своя парабатай не е незаконно, така че няма за какво да се тревожиш.

- Той какво? - Кристина звучеше слисана.

- Не ме обича. Беше съвсем ясен.

Кристина отвори уста и отново я затвори.

- Предполагам, би трябвало да съм поласкана, че се учудваш - добави Ема.

- Не знам какво да кажа. - Кристина сложи ръка на сърцето си. - Има неща, които се казват обикновено в подобни ситуации. Ако беше всеки друг, освен Джулиън, сега щях да те уверявам какъв щастливец е, че някой толкова храбър и умен като теб е влюбен в него. Бих планирала заедно с теб как да накараме едно толкова глупаво момче да осъзнае нещо толкова очевидно. Само че става дума за Джулиън и то е незаконно, и ти не бива да правиш нищо повече, Ема. Обещай ми.

- Той не ме желае по този начин. Така че то няма значение. Просто... - Тя не довърши. Не знаеше какво повече да каже, нито как да го изрече. За нея никога нямаше да има друг Джулиън.

„Недей да мислиш така. Само защото не можеш да си представиш как обикваш другиго, не означава, че то няма да се случи." Ала този път мекият вътрешен глас на баща й не й вдъхна увереност.

- Просто не разбирам защо да е незаконно - довърши, макар че не това бе възнамерявала да каже. - Няма никакъв смисъл. С Джулиън от години правим всичко заедно, живеем и замалко не умряхме един за друг. Как би могло да има някой по-добър за мен от него? Някой по-добър... - Тя отново млъкна.

- Ема, моля те, недей да мислиш по този начин. Няма значение защо е незаконно. Има значение единствено, че е.

- Лошият закон не е никакъв закон - възрази Ема и като зави рязко, се качи на булевард „Пико". Той минаваше през почти целия Лос Анджелис и понякога бе елегантен, друг път - съмнителен, понякога - опасен, друг път - изоставен и дори - индустриален. В тази част, между магистралата и океана, той беше пълен с малки заведения и ресторанти.

- Това мото не е послужило добре на семейство Блекторн - промълви Кристина и Ема тъкмо се канеше да я попита какво има предвид, когато тя се изпъна в седалката. -Ето го - заяви и посочи. - Стърлинг е тук. Току-що го видях да влиза в онази сграда.

От южната част на булеварда имаше ниска кафява сграда без прозорци, с една-единствена врата и знак, на който пишеше:

ЗАБРАНЕНО ЗА ЛИЦА ПОД ДВАЙСЕТ И ЕДНА ГОДИНИ.

- Изглежда гостоприемно - отбеляза Ема и паркира.

Двете слязоха от колата и отидоха да извадят оръжията си. Вече си бяха сложили руни за магически прах и малкото минувачи (в Лос Анджелис почти никой не вървеше пеша и макар че наоколо бе пълно с коли, имаше съвсем малко хора) гледаха през тях, сякаш бяха прозрачни. Едно момиче с яркозелена коса хвърли поглед към Ема за миг, докато минаваше покрай нея, но не спря.

- Права си - заяви Ема, докато си слагаха серафимските ками; всяка от тях имаше мъничка кука, благодарение на която оръжието можеше да се закачи за колана и да се откачи само с едно движение. - За Джулиън. Знам, че си права.

Кристина я прегърна с една ръка.

- А ти ще постъпиш правилно. Знам, че ще го направиш.

Ема оглеждаше сградата, търсейки входове. Не се виждаха прозорци, ала една тясна уличка минаваше зад бара, скрита отчасти от избуялата трева. Махна натам и двете с Кристина се промъкнаха безшумно през ниската прашна растителност, която оцеляваше едва-едва в мръсния въздух.

Слънцето залязваше и уличката зад бара тънеше в мрак. Редица контейнери за боклук, закрепени с вериги един за друг, бяха подпрени под закован прозорец.

- Мога да сваля решетките, ако се покатеря ей там - прошепна Ема, посочвайки контейнерите.

- Добре, но почакай малко. - Кристина извади стилито си. - Руни.

Руните на Кристина бяха внимателни, прецизни и красиви. Ема усети как мощта на руната за сила я разтърси като ефекта от голяма доза кофеин. Не беше същото като от тези на Джулиън - от тях й се струваше, че силата му потича по вените й, удвоявайки нейната.

Кристина се обърна и свали якето си, оголвайки рамене, след което й подаде стилито си и Ема се залови да рисува -две застъпващи се руни за безшумност, за сигурен удар, за гъвкавост.

- Моля те, не си мисли, че съм сърдита - каза Кристина, обърната към стената. - Безпокоя се за теб, това е всичко. Ти си толкова силна, Ема. Силна си до мозъка на костите. Хората успяват да преживеят мъката, когато сърцето им бъде разбито, а ти си достатъчно силна, за да го направиш неведнъж. Ала Джулиън не е някой, който е в състояние да се докосне единствено до сърцето ти. Той може да докосне душата ти. А има разлика между това, да разбият сърцето ти, и това, душата ти да се пръсне на парченца.