Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Нефилими - изръмжа той.

Барманът го погледна изненадано. Няколко от другите посетители се размърдаха неспокойно на столовете си.

- Точно така - каза Стърлинг. - Те си мислят, че съм луд. -Той махна към останалите в бара. - Говоря на въздуха. Ала вас, вас изобщо не ви е грижа. Тук сте, за да ме измъчвате.

Той се изправи, олюлявайки се.

- Леле - подхвърли Ема. - Ти си пиян.

Стърлинг направи жест, сякаш стреля с пистолет по нея.

- Много си наблюдателна, русокоске.

- Мой човек! - Барманът трясна една чаша върху плота. -Ако ще си говориш сам, върви навън. Разваляш атмосферата.

- Това място има атмосфера? - учуди се Ема.

- Ема, съсредоточи се - каза Кристина и се обърна към Стърлинг. - Не сме тук, за да те измъчваме. А за да ти помогнем. Непрекъснато ти го повтаряме.

- Повтаряйте си го на себе си - изсъска той и метна пачка банкноти на плота. - Чао, Джими - подхвърли към бармана. - До никога.

След това се отправи към вратата и я бутна. Ема и Кристина се втурнаха след него.

Ема се радваше, че отново е навън. Стърлинг вече бързаше надолу по улицата, навел глава. Слънцето беше залязло и уличните лампи бяха запалени, изпълвайки въздуха с бяло сияние. По булеварда фучаха коли.

Стърлинг се движеше наистина бързо. Кристина извика след него, но той не се обърна, просто се прегърби в сакото си и ускори крачка. Внезапно зави наляво и изчезна между две сгради.

Ема изруга под носа си и се затича. Вълнение опари вените й. Обичаше бягането, обичаше начина, по който то изличаваше всяка мисъл от главата й и я караше да забрави всичко, освен дъха, нахлуващ и изскачащ от дробовете й.

Вляво от себе си видя началото на задна уличка - беше доста широка и покрай нея се издигаха редица блокове с евтини циментови балкони. Сива отводнителна тръба минаваше по средата.

Джипът на Стърлинг беше паркиран насред уличката; самият той се бе облегнал на вратата откъм шофьорското място и се мъчеше да я отвори. Ема се метна на гърба му и го издърпа от колата. Стърлинг се обърна, препъна се и падна на земята.

- По дяволите! - изруга, надигайки се на колене. - Нали уж бяхте дошли, за да ми помогнете.

- В най-общия смисъл на думата - отвърна Ема. - Защото това ни е работата. Ала никой не ме нарича „русокоске", без да се раздели с капачките на коленете си.

- Ема - обади се Кристина предупредително.

- Ставай. - Ема му протегна ръка. - Идваш с нас. Но наречеш ли ме още веднъж „русокоске", ще ти изтръгна коленете и ще ги превърна в миниатюрни джанти, ясно?

- Стига си му викала, Ема - отново се намеси Кристина. -Каспър... господин Стърлинг, налага се да останем с вас, окей? Знаем, че ви грози опасност, и искаме да ви помогнем.

- Ако искате да ми помогнете, ще се разкарате от тук - изкрещя Стърлинг. - Трябва да бъда оставен сам.

- За да свършиш удавен и изгорен, с изстъргани пръстови отпечатъци и тяло, надраскано с руни? - каза Ема. - Това ли искаш?

Стърлинг я зяпна.

- Какво?

- Ема! - Кристина гледаше нагоре - по покрива се промъкваше силует. Мъж в тъмни дрехи, опасна, позната сянка. Сърцето на Ема задумка в гърдите й.

- Ставай! - Тя сграбчи ръката на Стърлинг и го издърпа на крака. Той се олюля и се отпусна върху нея със зяпнала уста, докато тъмната фигура на покрива скочи върху един балкон. Сега вече Ема можеше да го види по-добре: мъж, облечен в черно, с тъмна качулка, която криеше лицето му.

В дясната си ръка държеше арбалет. Вдигна го и Ема блъсна Стърлинг толкова силно, че едва не го събори.

- Бягай! - изкрещя тя.

Стърлинг не помръдна. Беше се втренчил в черната фигура, а по лицето му се четеше пълно изумление.

Нещо профуча покрай ухото на Ема - стрела от арбалет. Изострените й сетива доловиха тихото щракване, с което Кристина отвори ножа си, както и свистенето му, когато полетя във въздуха. Чу как мъжът в черно извика и арбалетът изпадна от ръката му. Оръжието тупна на земята, последвано миг по-късно от собственика си, който се приземи с глух звук върху гърба на Стърлинг.

Стърлинг се просна на улицата. Мъжът в черно приклекна над него, вдигнал ръка, в която блещукаше нещо сребристо. Нож. Острието се спусна надолу...

И Кристина връхлетя отгоре му, събаряйки го странично. Стърлинг се изправи с усилие и хукна към колата си. Хвърли се зад волана, борейки се за въздух. Ема се втурна след него, ала колата вече набираше скорост, отдалечавайки се по уличката.

Обърна се тъкмо когато мъжът в черно скочи на крака. Ема се озова отгоре му за броени секунди, приковавайки го към изпоцапаната стена на блока.