Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Съжалявам - отвърна тя и наистина го мислеше. Убедеността й от предишната вечер, увереността, че постъпва правилно, като отива при средоточието, се беше изпарила. Сега се чувстваше изтощена и не по-близо до отговора отпреди. - Получих съобщението и просто отидох... не исках да чакам. И моля те, не се сърди на Джулиън. Той не беше с мен. Откри ме по-късно.

- Откри те? - Даяна изглеждаше озадачена. - Къде те откри?

- На брега. В пещерата има врати... нещо като Портали... и един от тях отвежда право в океана.

Изражението на Даяна стана наистина загрижено.

- Озовала си се във водата? Но ти ненавиждаш океана. Как...

- Джулиън дойде и ме измъкна - обясни Ема. - Почувствал ужаса ми във водата. Нали сме парабатай. - Тя хвърли поглед към Джулиън, чиито очи бяха ясни и открити. Вдъхващи доверие. Не спотаяващи нищо. - Отне ни доста време да се върнем.

- Е, това, че си се натъкнала на морска вода, е интересно. - Даяна се плъзна от капака на колата. - Предполагам, че е същата вода, намерена върху телата.

- Как прибра колата? - попита Ема, докато се отправяха нагоре по стъпалата.

- Естествено, това, което искаш да кажеш всъщност, е: „Благодаря ти, Даяна, че прибра колата" - отвърна Даяна, докато влизаха в Института, и изгледа критично мокрите им, изцапани с пясък дрехи, драскотините по кожата им и разчорлените им коси. - Защо не събера всички в библиотеката? Крайно време е да обменим малко информация.

Джулиън се прокашля.

- Защо толкова късно?

Даяна и Ема го погледнаха озадачено.

- Толкова късно какво? - попита Даяна най-сетне.

- Защо си получила съобщението за средоточието едва тази сутрин? Моят телефон беше останал без батерия, което бе глупаво от моя страна, но... каква е причината ти да не го получиш?

- Нищо, което да те засяга - отвърна Даяна рязко. - Вървете да се изкъпете. Разбирам, че разполагате с важна информация, но докато не измиете този пясък от себе си, не мога да се съсредоточа върху нищо, освен върху това, колко ли ви сърби навсякъде.

Ема възнамеряваше да се преоблече, когато отиде в стаята си, наистина. Ала въпреки че бе поспала на плажа, бе толкова изтощена, че рухна в мига, в който седна на леглото.

Няколко часа по-късно, след като си бе взела набързо душ, тя си обу чисти дънки и потниче и изтича в коридора, чувствайки се като мундански тийнейджър, закъсняващ за час.

Хукна към библиотеката и откри, че всички вече бяха там, всъщност изглеждаха така, сякаш бяха дошли доста отдавна. Тай се беше настанил в единия край на най-дългата маса, огрявана от лъчите на следобедното слънце, с купчина листове пред себе си. Марк седеше до него; Ливи се беше покачила върху масата, боса, и танцуваше напред-назад със сабята си. Даяна и Дру забавляваха Тави с някаква книга.

- Даяна каза, че си била при средоточието - заяви Ливи, размахвайки сабята си, когато Ема прекрачи прага. Кристина, която стоеше до един рафт с книги, я изгледа непривично хладно.

. - Да се биеш с мантиди без мен - подхвърли Марк. - Не е честно.

- Нямаше мантиди. - Ема се настани на масата срещу Тай, който все още си драскаше нещо, и се залови да им разкаже какво бе открила в пещерата. По средата на историята в стаята влезе Джулиън, чиято коса също бе влажна. Носеше тениска с цвят на нефрит, от която очите му изглеждаха наситено зелени. Погледите им се срещнаха и Ема забрави какво казваше.

- Ема? - подкани я Кристина след една доста дълга пауза. - И какво, намерила си рокля, така ли?

- Не ми се струва особено вероятно - подхвърли Ливи. -Кой би държал рокля в пещера?

- Може да бяха церемониални одежди - обясни Ема. -Беше много пищна роба... и пищни бижута.

- Значи, е възможно некромантът да е жена - каза Кристина. - Възможно е наистина да е Белинда.

- Тя не ми се стори чак толкова могъща - отбеляза Марк.

- В състояние си да долавяш могъществото? - попита Ема. - Това елфическо качество ли е?

Марк поклати глава, ала усмивчицата, която й отправи, й се стори като късче от царството на феите.

- И като стана дума за елфически неща, Марк ни помогна да преведем още от символите - съобщи Ливи.

- Наистина ли? - каза Ема. - И какво означават?

Тай вдигна поглед от листовете.

- Марк ни даде втория ред, а след това вече беше по-лесно. С Ливи се справихме с по-голямата част от третия. Съдейки по символите, изглежда, че са около пет-шест реда, които се повтарят.

- Заклинание ли е? - попита Ема. - Малкълм каза, че вероятно е призоваващо заклинание.

Тай разтърка лицето си, оставяйки мастилено петно върху бузата си.