Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Но е безсмислен.

Джулиън я погледна с невиждащи очи.

- Законът е суров, но е закон.

Ема се изправи.

- He - заяви тя, - никой закон не може да управлява чувствата ни.

- Не съм споменавал чувства - отвърна Джулиън.

Гърлото на Ема пресъхна.

- Какво искаш да кажеш?

- Не трябва да спим заедно. Знам, че то означаваше нещо за мен, лъжа би било да го отрека. Само че законът не забранява секса, а любовта. Влюбването.

- Почти съм сигурна, че да спим заедно също е в разрез с правилата.

- Да, но не заради това могат да те изпратят в изгнание! Не заради това ти отнемат Знаците! - Джулиън прокара пръсти през разчорлената си коса. - То противоречи на правилата, защото... подобна физическа близост... тя те излага на опасността от емоционална близост, а именно за това ги е грижа тях.

- Но ние сме емоционално близки.

- Знаеш какво имам предвид. Не се преструвай, че не знаеш. Има различни видове близост, различна интимност. Те искат да бъдем близки. Но не и така. - Той махна наоколо, сякаш за да обхване изминалата нощ.

Ема бе започнала да трепери.

- Ерос. Вместо филиа или агапе.

Джулиън изглеждаше облекчен, сякаш обяснението означаваше, че разбира, че е съгласна. Сякаш заедно бяха взели някакво решение. На Ема й се искаше да закрещи.

- Филиа - каза той. - Това има между нас... приятелска обич... и съжалявам, ако съм направил нещо, с което да го разваля...

- Аз също бях тук. - Гласът на Ема беше студен като водата.

Джулиън я погледна спокойно.

- Ние се обичаме. Парабатай сме и обичта е част от връзката. Освен това съм привлечен от теб. Как бих могъл да не бъда? Ти си красива. А и не е, като...

Той замълча, ала Ема допълни края на изречението му. Думите бяха толкова болезнени, че се забиха като ножове в мозъка й: Не е, като да има къде да срещна други момичета, да ходя по срещи, ти си единственото, което имам, само ти си наоколо, Кристина вероятно все още е влюбена в някого в Мексико, за мен няма никого. Просто ти.

- Не е, като да съм сляп - довърши Джулиън. - Виждам те и те желая, ала... не бива. Направим ли го, ще се влюбим, а това би било катастрофа.

- Ще се влюбим - повтори Ема. Как бе възможно да не вижда, че тя вече е влюбена, изцяло и безвъзвратно? - Не ти ли казах, че те обичам? Миналата нощ?

Той поклати глава.

- Не казахме, че се обичаме. Нито веднъж.

Не може да беше вярно. Ема претърси спомените си, сякаш преравяше джобовете си, за да открие изгубен ключ. Беше си го помислила. „Джулиън Блекторн. Обичам те повече от светлината на звездите." Беше си го помислила, но не го беше изрекла на глас. Нито пък той. „Ние сме свързани", казал бе той. Но не и: „Обичам те".

Зачака го да каже „Бях полудял, защото ти рискува живота си" или „Ти едва не умря и аз замалко да полудея", или пък някаква разновидност на „Ти си виновна". Струваше й се, че ако го направи, тя ще изригне като взривена мина.

Ала той не го стори. Стоеше и я гледаше, вдигнал ръкавите на якето си до лактите, а по голата му кожа, зачервена от студената вода, бяха полепнали песъчинки.

Никога досега не го бе виждала да изглежда толкова нещастен.

Ема вирна брадичка.

- Имаш право. Най-добре да го забравим.

Думите й го накараха да потръпне.

- Аз действително те обичам, Ема.

Ема потърка ръце, за да се стопли, и си помисли как с годините океанът може да срине дори каменни стени, изтръгвайки късчета от онова, което някога е било непревземаемо.

Първото, което Ема видя, когато се върнаха в Института (по пътя натам разказа на Джулиън за случилото се в средоточието), бе, че колата, която бе оставила пред входа на пещерата, е паркирана пред входните стъпала. Второто бе, че Даяна седеше върху капака й и изглеждаше освирепяла като оса.

- Какво си мислехте? - попита тя и Ема и Джулиън се заковаха на място. - Сериозно, Ема, да не сте си изгубили ума?

За миг на Ема буквално й се зави свят - възможно ли бе Даяна да говори за тях с Джулиън? Да не би тя да бе тази, която ги беше намерила на плажа? Хвърли страничен поглед на Джулиън и видя, че той бе точно толкова пребледнял от шок, колкото се чувстваше и тя.

Тъмните очи на Даяна се впиха в нея.

- Чакам обяснение. Как можахте да си помислите, че е добра идея да отидете при средоточието сами?

Ема бе прекалено изненадана, за да измисли отговор.

- Какво?

Очите на Даяна се местеха между нея и Джулиън.

- Получих съобщението за средоточието едва тази сутрин - каза тя. - Втурнах се насам и открих колата празна. Изоставена. Помислих си... нямате представа какво си помислих, но... - Ема усети как я жегва чувство на вина. Даяна се бе тревожила за нея. И за Джулиън, който дори не бе отишъл при средоточието.