Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Стилито в ръката на Ема потрепери.

- Мислех, че Ангелът има план.

- Така е. Но моля те, не го обиквай, Ема. - Гласът на Кристина се прекърши. - Моля те.

Нещо бе заседнало в гърлото на Ема, когато отговори:

- Кой разби твоето сърце?

Кристина се обърна към нея и облече якето си. Кафявите й очи бяха сериозни.

- Ти ми каза тайна, така че и аз ще направя същото. Бях влюбена в Диего и вярвах, че и той е влюбен в мен. Ала всичко беше лъжа. Вярвах, че брат му е най-добрият ми приятел, но и това се оказа лъжа. Ето защо избягах. Защо дойдох тук. - Тя извърна поглед. - Изгубих и двамата. Най-добрия си приятел и най-голямата си любов, в един и същи ден. Тогава ми беше трудно да повярвам, че Разиел има план.

Най-добрия ми приятел и най-голямата ми любов.

Кристина взе стилито и го прибра в колана си.

- Не аз съм силната, Тина. А ти.

Кристина й се усмихна и протегна ръка.

- Върви.

Ема улови ръката й и се оттласна от нея. Стъпи върху контейнерите и веригата издрънча под ботушите й. Тя сграбчи решетките на прозорците и дръпна, наслаждавайки се на начина, по който металът се впи в дланите й. Решетката се изтръгна от меката мазилка сред дъжд от камъчета. Ема я подаде на Кристина, която я метна върху тревата, след което улови ръката, която Ема й протягаше, и миг по-късно двете вече надничаха през изцапания прозорец в една потънала в мръсотия кухня. Вода течеше в масивен метален умивалник, пълен с чаши.

Ема вдигна крак, готова да строши стъклото със стоманения връх на ботуша си, ала Кристина я улови за рамото.

- Почакай. - Тя се наведе и стисна рамката на прозореца. Руната за сила на шията й се напрегна и засия, когато тя изтръгна изгнилата рамка и я пусна върху пластмасовите контейнери под тях. - Така е по-тихо - обясни.

Ема се усмихна широко и се провря през прозореца, приземявайки се върху касетка, пълна с бутилки водка. Тя скочи и Кристина я последва. Ботушите й едва бяха докоснали пода, когато вратата на кухнята се отвори и нисък мъж с барманска престилка и щръкнала синя коса прекрачи прага. Сепнат вик се изтръгна от него при вида на двете момичета.

„Страхотно - помисли си Ема. - Притежава Зрението."

- Здрасти - каза тя. - Ние сме от Здравното министерство. Знаете ли, че в тези диспенсъри не е останал никакъв антибактериален сапун?

Барманът изобщо не изглеждаше впечатлен. Очите му се преместиха от Ема към Кристина и накрая към отворения прозорец.

- Какво, по дяволите, правите тук, кучки такива? Проникнали сте с взлом. Ще извикам...

Ема грабна една дървена лъжица от дъската за отцеждане и я метна. Тя цапардоса бармана по главата с тих звук и той се свлече на пода. Ема се приближи и провери пулса му -беше равномерен.

- Мразя да ме наричат кучка - обясни на Кристина.

Кристина мина покрай нея и отвори вратата, надничайки навън, докато Ема издърпваше бармана в един ъгъл и внимателно го бутна зад купчината касетки с бутилки.

Кристина сбърчи нос.

- Гадост.

Ема пусна краката на бармана, които издумкаха върху пода.

- Какво? Нещо ужасно ли се случва там?

- Не, просто това е наистина отвратителен бар - отвърна Кристина. - Защо някой би дошъл да пие тук?

Ема се присъедини към нея до вратата и двете надникнаха навън.

- Баровете в Мексико са много по-хубави - каза Кристина. - Според мен някой е повърнал в онзи ъгъл.

Тя посочи. Ема не погледна натам, но й повярва. Светлината в бара не беше просто приглушена, а направо оскъдна. Циментовият под беше осеян с угарки. Имаше поцинкован барплот, а зад него - огледало, върху което с маркер бяха надраскани цените на различни напитки. Мъже във вълнени ризи и дънки се бяха скупчили около билярдна маса с опърпан филц. Други стояха край бара и пиеха мълчаливо. Мястото миришеше на вкиснала стара бира и цигарен дим.

Прегърбен, в далечния край на бара стоеше мъж с познато сако на тънко райе. Стърлинг.

- Ето го - каза Ема.

- Проследяващата руна не лъже.

Кристина се мушна под ръката й и пристъпи в стаята. Ема я последва. Усети лекия натиск върху кожата си, който съпровождаше погледите на голям брой мундански очи, ала магическият прах издържа. Барманът вдигна глава, когато вратата на кухнята се затвори, вероятно търсейки колегата си, но когато не видя нищо, отново се залови да бърше чаши.

Докато Ема и Кристина се приближаваха, върху лицето на Стърлинг пробяга необикновено изражение. Смесица от шок, последван от отчаяние, последван от нещо като развеселеност. На плота пред него имаше чаша, пълна до половината със златиста течност; той я грабна и я довърши на един дъх. Когато трясна чашата на бара, очите му искряха.