Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Рук се ухили.

- Да - целият свят. Объркано място е той, ловецо на сенки, и не на всички ни е дадено да опазим ръцете си чисти.

- Има разлика между омърсен и окървавен - каза Джулиън и Ема го стрелна с възпиращ поглед, който казваше: Тук сме, защото се нуждаем от нещо. Понякога можеше да прочете мислите й и без да се налага тя да пише върху кожата му.

Завесите прошумоляха, въпреки че нямаше вятър.

- Виж, не сме дошли, за да ти създаваме неприятности -заяви Ема. - Нуждаем се от малко информация и веднага ще си тръгнем.

- Информацията не е безплатна - каза Рук.

- Този път имам нещо хубаво за теб. По-хубаво от пари в брой. - Избягвайки очите на Джулиън, Ема извади от джоба на якето си бледа пръчка от сребристобял камък. Изчерви се леко под погледа на Джулиън, докато той си даваше сметка какво вижда в ръцете й: неназована серафимска кама.

- За какво му е на него адамас? - попита той.

- Адамас, обработен от Железните сестри, се продава много скъпо на Пазара на сенките. - Рук не откъсваше очи от обещаното му възнаграждение. - Ала въпреки това зависи какво искате да знаете.

- Театър „Полунощ" и Последователите - отвърна Ема. -Искаме да знаем за тях.

Рук присви очи.

- Какво искате да знаете?

Ема разказа накратко събитията от предишната нощ, без да споменава Марк и как всъщност бяха научили за Лотарията. Когато тя приключи, Рук подсвирна.

- Каспър Стърлинг. Открай време смятам, че този тип е истински задник. И все дрънка как бил по-добър и от върколаците, и от хората. Не бих могъл да кажа, че съжалявам, задето му е дошло времето.

- Джони - сурово каза Ема. - Те ще го убият.

По лицето на Рук пробяга странно изражение, но бързо се изпари.

- И какво точно искаш да направя аз? Те са цяла организация, Карстерс.

- Искаме да знаем кой ги ръководи - обясни Джулиън. -Белинда го нарече Пазителя. Той е този, когото трябва да открием.

- Не знам - каза Рук. - Не съм сигурен, че дори за парче адамас си струва да си навлека гнева на Последователите.

Ала очите му бяха приковани с копнеж в сребристобелия къс. Ема побърза да се възползва.

- Те никога няма да научат, че си бил замесен - увери го. -Само че аз те видях да флиртуваш с Белинда на Пазара на сенките. Тя със сигурност знае.

Рук поклати глава.

- Не знае.

- Хм. Е, добре, кой от тях знае тогава?

- Никой. Самоличността на водача се пази в пълна тайна. Не знам дори дали е мъж, или жена. Би могло да е и двете.

- Ако разбера, че криеш нещо от мен, Джони - предупреди го Ема студено, - ще има последствия. Даяна знае, че съм тук. Не можеш да ми създадеш проблеми с Клейва. Аз обаче мога да ти навлека неприятности. Сериозни неприятности.

- Откажи се, Ема - подхвърли Джулиън отегчено. - Той не знае нищо. Да си вземем адамаса и да си вървим.

- Дават им два дни. - Гласът на Рук беше изтънял, ядосан. - Когато изтеглят номера им. Дават им два дни преди убийството. - Той ги изгледа сърдито, сякаш по някакъв начин вината беше тяхна. - Симпатикова магия. Енергията от смъртта на едно свръхестествено създание подхранва магията, от която те всички стават по-силни. Водачът им присъства на убийството. Това поне знам. Ако сте там, когато настъпи смъртта, ще го видите. Или нея. Или каквото и да е то.

- Пазителят присъства на убийството? - повтори Ема. -За да прибере енергията?

- Значи, ако следим Стърлинг, докато някой не се появи, за да го убие, ще видим Пазителя? - обади се и Джулиън.

- Аха. Би трябвало да подейства. Искам да кажа, трябва да не сте с всичкия си, за да искате да присъствате на някакво голямо некромантско парти, но то си е ваша работа.

- Така е - съгласи се Джулиън и в същия миг телефонът му отново се обади.

ЛИВИ НЕ ИСКА ДА МИ КАЖЕ НИЩО. ЗАКЛЮЧИ СЕ В СТАЯТА СИ. ПОМОЩ.

Джулиън усети как в стомаха му покълва тревога. Каза си да не става глупав. Знаеше, че прекалено много се притеснява за братята и сестрите си. Тай вероятно беше тръгнал след някое животно, сигурно галеше катеричка или гушкаше бездомна котка. Или пък се беше затворил с някоя книга и не искаше да общува с никого. Написа отговор с палеца си.

ИЗЛЕЗ НАВЪН И ГО ПОТЪРСИ В ЗАДНАТА ГРАДИНА.

- Още есемеси? - подхвърли Рук насмешливо. - Май водиш страшно активен социален живот.

- Не се притеснявай - отвърна Джулиън. - Батерията ми почти свърши.

Телефонът отново избръмча.

ИЗЛИЗАМ НАВЪН,

прочете Джулиън върху екрана, преди той да угасне. Напъха го в джоба си и в същия миг от долния етаж долетя оглушителен трясък, последван от прекъснат по средата вик.