Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Джони Рук я изгледа свирепо.

- Обади ми се - каза тя и този път гледаше право в Кит. -Ако имаш нужда от каквото и да било.

- МАХАЙ СЕ! - Джони Рук изглеждаше така, сякаш ще експлодира или ще получи инфаркт, затова с един последен поглед през рамо Ема си тръгна.

Откри Тай навън, до колата. Бяха се появили облаци, пробягващи бързо по небето. Тай се беше облегнал на багажника, а вятърът рошеше черната му коса.

- Къде е Джулс? - попита Ема, когато се приближи.

- Ей там - посочи той. - Влязох в къщата с помощта на руна за отваряне. Строших ключалката на вратата за мазето. Той я оправя.

Ема погледна към дома на Джони Рук и видя високата, слаба фигура на Джулс на фона на хоросановата стена. Тя отвори багажника и разкопча колана с оръжията си.

- Как дойде до тук?

- Скрих се на задната седалка. Под това одеяло – посочи Тай и Ема зърна чифт слушалки да се подават изпод разнищения ръб на одеялото. - Мислиш ли, че Джулиън ми е ядосан? - Без ножа в ръка, той изглеждаше много малък, ясните му сиви очи бяха приковани в облаците над тях.

- Тай - въздъхна Ема. - Той ще те убищожи.

Джулиън се запъти към тях.

- Това е неологизъм - отбеляза Тай и Ема примига.

- Какво е?

- Дума, която си измисли. Шекспир непрекъснато си е измислял думи.

Ема му се усмихна, странно трогната.

- Е, „убищожавам" не е точно Шекспир.

Тай се стегна, когато Джулиън се насочи право към него с решителна крачка; беше стиснал челюст, синьо-зелените му очи бяха тъмни като океански дълбини.

Когато стигна до Тай, той го сграбчи и го прегърна с всички сили. Зарови лице в черната коса на по-малкия си брат, който се беше вкаменил, изумен от липсата на гняв.

- Джулс? - повика го той. - Добре ли си?

Тръпка пробяга по раменете на Джулиън и той още по-здраво прегърна брат си, сякаш искаше да го смачка в себе си, да го задържи там, където той винаги щеше да бъде в безопасност. Допря буза до къдриците на Тай, стисна очи и каза задавено:

- Помислих, че ти се е случило нещо. Помислих си, че Джони Рук може...

Той не довърши. Тай обви предпазливо ръце около него и го потупа лекичко по гърба с тънките си ръце. За първи път през живота си Ема виждаше Тай да утешава по-големия си брат... рядко бе виждала Джулиън да остави някой друг да се погрижи за него.

Мълчаха през дългото пътуване обратно към Института, докато облаците се разпръскваха, подгонени навътре в сушата от океанския въздух. Слънцето се бе спуснало ниско над водата, докато те се носеха по магистралата. Мълчаха и докато слизаха от колата, а после Джулиън най-сетне проговори:

- Не биваше да го правиш - каза той, обръщайки се към Тиберий. Беше престанал да трепери (за щастие, при положение че именно той шофираше), а гласът му беше овладян и мек. - Прекалено опасно бе да идваш с нас.

Тай напъха ръце в джобовете си.

- Знам какво си мислиш. Но аз също съм част от това разследване.

- Марк ми писа, за да ми каже, че си изчезнал - продължи Джулиън и Ема се сепна; би трябвало да се досети за какво бяха всички онези съобщения. - Замалко да си тръгна от къщата на Рук. А не мисля, че той би ни пуснал да влезем отново.

- Съжалявам, че си се притеснил - отвърна Тай. - Ето защо те прегърнах пред къщата на Рук, защото съжалявах, чe си се притеснил. Но аз не съм Тави. Не съм дете. Не е нужно винаги да бъда там, където ти или Марк можете да ме откриете.

- Но и не биваше да идваш в къщата на Рук - повиши глас Джулиън. - Не беше безопасно.

- Нямах намерение да влизам вътре. Исках просто да огледам мястото. Да го наблюдавам. - Устата на Тай стана сурова. - А после вие влязохте и аз видях как някой се движи на долния етаж. Помислих си, че може да се качи при вас и да ви нападне неочаквано. Знаех, че нямате представа, че долу има някой.

- Джулс - обади се Ема. - Ти би постъпил по същия начин.

Джулиън я изгледа подразнено.

- Тай е само на петнайсет години.

- Не ми обяснявай, че е опасно, защото съм на петнайсет -заяви Тай. - Ти си правил не по-малко опасни неща, когато си бил на петнайсет години. А и Рук нямаше да ви даде адреса на Стърлинг, ако не бях опрял нож в гърлото на сина му.

- Това е вярно - призна Ема. - Прекалено бързо влезе в онзи защитен кръг.

- Не би могъл да знаеш, че синът му се крие там - каза Джулиън. - Не би могъл да предскажеш какво ще се случи, Тай. Беше си просто късмет.

- Предсказанията са магия - отвърна Тай. - Не беше това, но не беше и късмет. Чувал съм Ема да говори за Рук, Даяна също. Стори ми се човек, който крие разни неща. На когото не може да се има доверие. И се оказах прав. - Той се вгледа в Джулс, не в очите му, но погледът му беше категоричен. - Винаги искаш да ме защитиш. Ала никога не ми казваш, когато съм прав. Ако ме оставяше сам да вземам решения, може би нямаше да се притесняваш толкова за мен.