Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Тай бе по-раздърпан и развълнуван, отколкото го беше виждала от години, ала въпреки това хватката му около камата бе сигурна. Даяна би останала доволна. За сметка на това едва ли би останала доволна, че острието й е насочено към гърлото на мунданско момче, което изглеждаше на около петнайсет години... и й се струваше странно познато. Беше го виждала и преди, осъзна Ема, на Пазара на сенките. Имаше рошава руса коса, ризата му беше чиста, но окъсана, дънките му бяха избелели от носене. И изглеждаше готов да цапардоса Тай в лицето, което бе необичайно за мундан в неговото положение. Те обикновено доста повече се плашеха, когато някой опреше нож в гърлото им.

- Тай - повтори Джулиън. Изглеждаше бесен... бяс, примесен с паника. - Тай, пусни сина на Джони Рук.

Очите на русото момче се разшириха.

- Откъде... откъде знаете кой съм?

Джулиън сви рамене.

- Кой друг би могъл да бъдеш? - Той наклони глава на една страна. - Може би ти знаеш нещо за Лотарията в театър „Полунощ"?

- Джулс - каза Ема. - Той е просто дете.

- Не съм дете! - възмути се момчето. - И се казвам Кит.

- Опитваме се да помогнем - обясни Джулиън. Русокосото момче, Кит, се намръщи и Джулиън смекчи гласа си: -Опитваме се да спасим живот.

- Баща ми твърди, че ловците на сенки все така разправят.

- Вярваш ли на всичко, което той ти казва?

- Е, този път се оказа прав, нали? - изтъкна Кит. Погледът му се плъзна към Ема и тя си спомни как бе забелязала, че притежава Зрението. Само че го беше сметнала за помощник на Рук, не за негов син. Изобщо не си приличаха. - Ти наистина го каза.

- Имах предвид... - започна Джулиън.

- Не знам нищо за никаква лотария - сопна се Кит и погледна към Тиберий.

По-странното обаче бе, че и Тай го гледаше. Ема си спомни какво бе казал Тай веднъж, преди много години. „Защо хората казват „погледни ме", когато имат предвид „погледни ме в очите"? Би могъл да гледаш която и да било част от тялото на един човек и пак ще го гледаш." Ала сега той гледаше с любопитство в очите на Кит, сякаш те му напомняха за нещо.

- Кит! - Гласът бе истински рев. Ема чу препускащи стъпки по стълбището, а после се появи Джони Рук. Един от ръкавите му беше опърлен. Ема никога не го бе виждала толкова освирепял. - Оставете сина ми на мира!

Тай стисна още по-здраво ножа и като изпъна рамене, се обърна към Джони Рук без следа от страх.

- Разкажи ни за Лотарията.

Дори в сумрака Ема видя как Кит потръпна. На нея самата Тай не й се струваше никак страшен, но пък тя го бе държала на ръце, когато той бе едва на три години. Ала по лицето на Джони Рук ясно се четеше страх - що се отнасяше до него, нефилимите бяха вкарали ловец на сенки в мазето му, за да убият сина му.

- Ще ви дам адреса на Каспър Стърлинг - каза той, докато Кит се взираше объркано в него. Явно бе, че рядко бе виждал баща си толкова разтърсен. - Знам го, окей? Той има цял куп самоличности и не е лесно да бъде открит, но аз знам къде живее. Това стига ли ви? Пуснете сина ми!

Тай свали ножа и отстъпи назад, без обаче да го прибере, нито да свали очи от Кит, който разтърка унило гърлото си.

- Татко, аз...

- Млъкни, Кит - изплющя гласът на Джони Рук. - И преди съм те предупреждавал. Не казвай нищичко пред нефилимите.

- Ние сме на една и съща страна. - Джулиън използва възможно най-спокойния си глас, ала Джони Рук се завъртя рязко към него. Лицето му беше алено, гърлото му се движеше трескаво.

- Да не си посмял да ми обясняваш на коя страна съм, ти не знаеш нищо, нищо...

- Достатъчно! - изкрещя Ема. - В името на Ангела, от какво толкова се страхуваш?

Джони рязко стисна устни.

- Не се страхувам - процеди през стиснати зъби. - Махайте се от тук. Махайте се и никога повече не се връщайте. Ще ви изпратя адреса, но след това никога вече не ми се обаждайте, никога повече не ме търсете за услуги. Приключихме, нефилими.

- Много добре. - Ема даде знак на Тай да дойде при тях с Джулиън. - Ще си вървим. Тай...

Тай пъхна ножа, който държеше, в колана си и изтича нагоре по стълбите. Джулиън се обърна и го последва. Момчето в подножието на стълбището не гледаше към тях; очите му бяха приковани в баща му.

Не беше много по-малък от Ема, навярно само една-две години, но тя изведнъж почувства необяснимо желание да закриля сина на Джони Рук. Ако действително притежаваше Зрението, целият Долен свят бе открит пред него - ужасяващ и необясним. По свой собствен начин той беше като Тиберий, живеещ в свят, различен от този на всички останали.

- Много добре, Джони - повтори Ема високо. - Но ако размислиш, имаш номера ми в телефона си. Под името „Карстерс".