Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Марк не помръдваше; беше пребледнял, ала високите му скули, които издаваха елфическото му потекло, пламтяха.

В очите на семейството му, обърнати към Джулиън, имаше обич и тревога, и страх, ала Ема се зачуди дали той може да го види. Дали единственото, което виждаше, не бяха децата, заради които се бе отказал от толкова много неща в живота си, щастливи с другиго. Дали също като нея, когато се оглеждаше из кухнята, той си спомняше как се бе научил да я почиства, когато бе едва на дванайсет години. Как се бе научил да готви, първоначално съвсем простички неща -спагети и масло, печени филийки със сирене. Милион сандвичи със сирене, милион рани от изгаряния по дланите и китките от котлона и пръскащата мазнина. Как на всеки няколко дни слизаше до магистралата, за да приеме доставката от хранителния магазин, докато все още не можеше да шофира. Как влачеше цялата им храна нагоре по хълма.

Джулиън на колене, кльощав в дънките и тениската си, търка пода. Кухнята бе обзаведена от майка му, беше част от нея, ала освен това бе част от всичко, което той бе отдал на семейството си през годините.

И отново би го сторил, помисли Ема. Естествено, че би го сторил - защото ги обичаше с цялото си същество. Единственото, което го изпълваше с гняв, бе страхът, страхът за братята и сестрите му.

Боеше се и сега, макар Ема да не беше сигурна защо. Тя виждаше единствено изражението му, когато той забеляза негодуванието им към него, тяхното разочарование. Гневът му се изпари и той се плъзна надолу по печката, докато не се озова седнал на пода.

- Джулс? - Беше Тави, с побеляла от захар коса. Дощапука до него и обви ръце около врата му.

Джулс издаде странен звук, а после притегли брат си към себе си и го прегърна с всички сили. Върху черното му бойно облекло се посипа бяла захар.

Вратата на кухнята се отвори и до ушите на Ема долетя изненадано ахване. Обърна се и видя Кристина да се взира в бъркотията.

- Que desastre! 25

Нямаше нужда от превод. Марк се прокашля и започна да нарежда мръсните чинии в мивката. Не толкова да ги нарежда, колкото да ги мята. Ливи отиде да му помогне, докато Кристина продължаваше да гледа изумено.

- Къде е Даяна? - попита Ема.

- Прибра се вкъщи. Малкълм ни отвори Портал - обясни Кристина, без да откъсва очи от загорелите тигани на печката. - Даяна каза, че трябвало да си отспи.

Без да пуска Тави, Джулиън се изправи. По ризата и в косата му имаше захар, ала лицето му беше спокойно, безизразно.

- Извинявай за бъркотията, Кристина.

- Няма проблем - отговори тя, като се оглеждаше наоколо. - Кухнята не е моя. Макар че - побърза да добави - мога да ви помогна да изчистите.

- Марк ще изчисти - каза Джулиън, без да поглежда към брат си. - Научихте ли нещо от Малкълм?

- Беше се срещнал с някои магьосници, които според него биха могли да помогнат - отвърна Кристина. - Говорихме за Катарина Лос. Чувала съм за нея - понякога преподава в Академията, курс за долноземците. Очевидно и Малкълм, и Даяна са нейни близки приятели, така че обмениха цял куп истории, които не разбрах съвсем.

- Е, ето какво научихме ние от Рук. - Ема се залови да разказва, пропускайки частта, в която Тай едва не беше прерязал гърлото на Кит Рук.

- Значи, някой трябва да следи Стърлинг - заяви нетърпеливо Ливи, когато Ема приключи. - Двамата с Тай можем да го направим.

- Не знаете да шофирате - напомни й Ема. - А и се нуждаем от вас за проучванията.

Ливи направи физиономия.

- Значи, да си висим тук и да четем „преди много, много години" още девет хиляди пъти?

- Няма причина да не можем да се научим да шофираме -заяви Тай с упорито изражение. - Марк каза, че няма значение, дето не сме на шестнайсет години, нали и без това не е нужно да се подчиняваме на мунданските закони...

- Така ли каза Марк? - тихо попита Джулиън. - Е, добре. Марк може да ви научи да шофирате.

Марк изпусна с трясък една чиния в умивалника.

- Джулиън...

- Какво има, Марк? - попита Джулс. - 0, да, ти всъщност не можеш да шофираш. А и да научиш някого да го прави отнема време, а ти може и да не останеш тук. Защото няма никаква гаранция, че ще останеш.

- Това не е вярно - обади се Ливи. - На практика разрешихме случая...

- Само че Марк трябва да избере. - Джулиън бе впил поглед в по-големия си брат над главата на Тави. Синьо-зелени-те му очи горяха. - Кажи им, Марк. Кажи им, че си сигурен, че ще избереш нас.

Обещай им - казваше погледът му, - обещай им, че няма да ги нараниш.

Марк не каза нищо.

O, помисли си Ема, спомнила си думите на Джулиън навън. Ето от какво се боеше - че вече са обикнали Марк прекалено силно. Той би отстъпил децата, които обичаше, на Марк, без да се оплаква, ако те наистина го искаха... ако, както Тай бе казал, предпочитаха Марк да се грижи за тях. Щеше да ги отстъпи, защото ги обичаше, защото тяхното щастие бе и негово, защото те бяха неговият дъх и кръв.