Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ала Марк също му беше брат и той го обичаше. Какво би могъл да сториш, когато онова, което заплашва хората, които обичаш, е нещо, което обичаш също толкова силно?

- Джулиън. - За всеобща изненада беше чичо Артър, застанал на прага. Той хвърли бърз, незаинтересуван поглед на бъркотията в кухнята, а после прикова очи в племенника си. - Джулиън, трябва да говоря с теб. Насаме.

Слаба тревога припламна в очите на Джулиън и той кимна на чичо си в същия миг, в който нещо в джоба на Ема избръмча. Телефонът й.

Стомахът й се сви. Беше само една дума, получена не от някой номер, а от поредица от нули.

СРЕДОТОЧИЕТО.

Нещо беше задействало наблюдението на средоточието. Мислите й запрепускаха. Слънцето скоро щеше да залезе. Вратата на средоточието щеше да се отвори... но и мантидите щяха да се размърдат. Трябваше да тръгне незабавно, за да пристигне в най-безопасния момент.

- Обадиха ли ти се? - попита Джулиън и погледна към нея, докато оставяше Тави на пода. Разроши косата му и нежно го побутна към Дру, която определено беше позеленяла.

Ема потисна озадаченото си смръщване - не трябваше ли и той да получи същото съобщение? 0, да, спомни си изведнъж - нали докато бяха в къщата на Джони Рук, беше споменал, че батерията му ще падне. А един господ знаеше къде е Даяна. Ема си даде сметка, че като нищо е единственият човек, получил съобщението за средоточието.

- Просто Камерън - вкопчи се тя в първото име, което й дойде на ума. Очите на Джулиън станаха безизразни; може би все още се тревожеше тя да не каже на Камерън за Марк. Беше блед. Лицето му беше спокойно, ала Ема усещаше как от него струи напрегнато нещастие. Спомни си как се бе вкопчил в Тай пред къщата на Джони Рук, как бе погледнал към Марк. Към Артър.

Подготовката й казваше, че трябва да отиде при средоточието заедно с него. Той бе нейният парабатай. Само че не можеше да го откъсне от семейството му точно сега. Просто не можеше. Умът й се разбунтува срещу тази мисъл по начин, в който не искаше да се вгледа по-отблизо.

- Кристина - обърна се тя към своята приятелка. - Може ли да поговорим в коридора?

С разтревожено изражение Кристина я последва навън.

- За Камерън ли става дума? - попита тя в мига, в който кухненската врата се затвори зад тях. - Не мисля, че в момента съм в състояние да давам романтични съвети...

- Действително трябва да се видя с Камерън - отвърна Ема, а мозъкът й работеше трескаво. Би могла да вземе Кристина със себе си. Можеше да й има доверие, тя нямаше да спомене на никого какво правят. Ала Джулиън бе така наранен, не просто наранен, а съкрушен, когато бе отишла в пещерата заедно с Марк, без да му каже. А толкова много неща бяха обтегнали и смутили парабатайската им връзка... Не би могла отново да му го причини, като заведе някой друг със себе си. - Само че не става дума за това. Виж, някой трябва да следи Стърлинг. Не мисля, че ще му се случи нещо. Двата дни още не са изтекли, но за всеки случай.

Кристина кимна.

- Мога да го направя. Даяна остави пикапа, ще отида с него. Само че ще имам нужда от адреса.

- Той е у Джулиън. Ще ти напиша бележка за него.

- Добре, защото той ще попита - сухо каза Кристина.

Внезапно иззад вратата се разнесе ужасен звук - Дру прекоси на бегом кухнята и повърна в мивката.

- Горката - подхвърли Ема. - Но онова, което изпи, беше наистина отвратително.

- Ема, знам, че не ми казваш истината. Знам, че не отиваш да се видиш с Камерън Ашдаун. - Кристина вдигна ръка, за да спре възраженията й. - Не те укорявам. Ти не би ме излъгала без основателна причина. Просто...

- Да? - Ема се опита да си придаде непресторено откровено изражение. Така беше най-добре, казваше си тя. Ако Даяна я хванеше, ако си навлечеше неприятности, щеше да загази само тя - Кристина и Джулиън не го заслужаваха. Тя можеше да го понесе сама.

- Бъди внимателна - каза Кристина. - Не ме карай да се разкайвам, че съм излъгала заради теб, Ема Карстерс.

Слънцето бе ярка огнена топка над океана, докато Ема изкачваше черния път, отвеждащ до средоточието. Небето бързо притъмняваше. Друсайки, тойотата взе последните няколко метра през поляната и едва не хлътна в една плитка канавка, преди Ема да удари спирачки и да угаси двигателя.

Слезе и посегна да извади оръжията. Беше оставила Кортана в Института. Беше я заболяло, но да излезе с меча на гръб, би предизвикало въпроси. Поне имаше серафимски ками. Втъкна една в колана си и извади магическата светлина от джоба си, като се оглеждаше наоколо. Беше странно тихо, не се чуваха нито насекоми, нито малки животинки, нито птичи песни. Единствено шумоленето на вятъра в тревата.