Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Е, нали се сещаш: хляб, парче шоколад, масло.

- Това е отвратително. - Кристина поклати глава и перлите на ушите й проблеснаха.

- Не толкова отвратително, колкото кафето. Ами ти, при Малкълм ли ще ходиш?

Кристина се усмихна широко.

- Ще задам един милион въпроси на вашия лилавоок магьосник, така че Даяна да няма възможност да мисли за теб и Джулиън и дали случайно не сте отишли при господин Рук.

- Не съм сигурна, че е господин - отвърна Ема, потискайки една прозявка. - Никога не съм чувала да го наричат другояче, освен „ей, Рук", а понякога и „онова копеле".

- Това е ужасно грубо. - В тъмните очи на Кристина имаше палави пламъчета. - Според мен Марк се притеснява да остане сам с малките. Ще бъде забавно. - Тя подръпна една от влажните плитки на Ема. - Джулиън те чака долу.

- Успех с отвличането на вниманието на Малкълм - извика Ема, докато Кристина поемаше по коридора към кухнята, където вероятно я чакаше Даяна.

Кристина й намигна.

- Успех с получаването на информация, cuata.

Ема поклати глава и се отправи към паркинга. Завари Джулиън до тойотата да разглежда съдържанието на багажника. Марк стоеше до него.

- Мислех, че Кристина ще бъде тук - тъкмо казваше Марк. - Не знаех, че ще ходи у Малкълм. Не смятам, че би трябвало да оставам сам с децата.

- Те не са деца - отвърна Джулиън и кимна за поздрав на Има. - Тай и Ливи са на петнайсет години. И друг път са се грижили за останалите.

- Тиберий е сърдит, задето не му разреши да дойде с вас при Рук. Каза, че ще се заключи в стаята си.

- Страхотно. - Гласът на Джулиън беше пресипнал; изглеждаше така, сякаш не беше спал, и Ема се зачуди какво ли го бе държало буден. Проучвания? - Значи, ще знаеш къде е през цялото време. Виж, единственият, който има нужда да го наглеждат, е Тави.

Марк изглеждаше така, сякаш щеше да се поболее от ужас.

- Знам.

- Той е дете, не бомба - обади се Ема, препасвайки колан за оръжия, в който бяха втъкнати няколко серафимски ками и едно етили. Не беше в бойно облекло, само с дънки и яке, което да скрие меча, препасан на гърба й. Не че очакваше неприятности, просто не обичаше да излиза без Кортана, който в момента почиваше в багажника. - Всичко ще е наред. Дру и Ливи ще ти помагат.

- Може би тази ваша мисия е прекалено опасна - каза Марк, докато Джулиън затваряше багажника. - Един елф би ви казал, че „рук" означава „черна врана", птица, която е зла поличба.

- Знам - отвърна Джулиън и пъхна една последна тънка кама в калъфа около китката си. - Освен това означава „мошеник" или „измамник". Миналата година беше думата ми за деня от Даяна.

- Джони Рук е мошеник, така си е - съгласи се Ема. - Той мами мунданите. Ние ще се справим.

- Децата могат да се подпалят. - Марк изобщо не звучеше така, сякаш се шегува.

- Тай и Ливи са на петнайсет години - каза Ема. - Почти на същата възраст, на която беше ти, когато се присъедини към Дивия лов. –А с теб...

- Какво? - Марк обърна разноцветните си очи към нея. -С мен всичко беше наред?

Ема усети, че се изчервява.

- Един следобед в собствената им къща не е съвсем същото, като да бъдеш отвлечен от човекоядни елфически злодеи.

- Ние не ядяхме хора - възмути се Марк. - Поне доколкото знам.

Джулиън отключи колата и се настани зад волана. Докато Ема се качваше на мястото до него, той се показа през прозореца и погледна съчувствено към брат си.

- Марк, трябва да вървим. Ако нещо се обърка, нека Ливи да ни изпрати съобщение, но в момента Рук е най-голямата ни надежда. Окей?

Марк изпъна гръб, сякаш се приготвяше за битка.

- Окей.

- А ако те все пак успеят да се подпалят...

- Да? - попита Марк.

-Гледай да намериш начин да ги угасиш.

Джони Рук живееше в неголяма къща с прашни прозорци, сгушена между две големи имения във Виктор Хайтс. Изглеждаше запусната, което според Ема беше нарочно. Приличаше на къща, която децата от квартала винаги пропускаха, когато обикаляха за сладкиши на Хелоуин.

Иначе улицата беше хубава. Недалеч от там деца играеха на дама, а един възрастен мъж четеше вестник в беседка, заобиколена от градински джуджета. Когато Джулиън си представяше живота на мунданите, той доста приличаше на това. Понякога си мислеше, че не би било толкова зле.

Ема тъкмо препасваше Кортана. Двамата вече бяха покрити с магически прах, така че нямаше защо да се притесняват да не би децата, които играеха на улицата, да ги видят, докато тя затягаше ножницата, смръщила вежди. Косата й грееше на калифорнийското слънце, по-ослепителна от златото върху дръжката на Кортана. Светлите белези по ръцете й също проблясваха, подобни на дантелена плетеница.