Волфганг Холбайн - Спящата армия

Той отново плъзна погледа си към странните уреди до масата.

Представата, че в тази апаратура се намираше едно перфектно копие на спомените му, го ужаси. От индивида, който представляваше той, бяха създали едно възпроизвеждащо се същество. „Велики боже, помисли си той, след като са в състояние да вършат такива неща, защо просто не произвеждат войниците си на конвейер?“

А може би го правеха.

Луцифер се върна и му донесе дрехите. Въпреки гордостта, той бе принуден да приеме помощта на адютанта си, за да се облече.

— Колко време е изминало? — попита Стоун. — И какво става с бунтовниците? Заловихте ли ги най-после?

Луцифер поклати отрицателно глава.

— Явиха се непредвидени проблеми. Туземците нараниха една от цариците. Трябваше да прекратим търсенето на бунтовниците, докато тя е вън от опасност. Но знаем местопребиваването им.

Стоун прикри изненадата си и погледна мравката.

— Приблизително или точно?

— Точно — отговори Луцифер. — Става дума за скривалище на бунтовниците в Германия. Знаем го от дълго време, но досега се считаше, че рискът от едно директно нападение е много голям.

— Шегуваш се — каза Стоун. — Няколко избягали бунтовници и…

— Извинете, господине, но не са такива — прекъсна го Луцифер. — Касае се за напълно въоръжена военна база от времето преди завладяването на тази планета. Разполагат и с ядрени оръжия. Едно нападение би могло да предизвика атомен контраудар от страна на бунтовниците. Очакваните при това щети ще са несравними с тези, които бунтовниците са причинявали досега.

— И защо не сте изпратили никого при тях?

— Опитвахме се — отговори Луцифер. — Многократно. Но те са много предпазливи.

Стоун се усмихна пряко волята си.

— Не съм вярвал, че още функционира.

— Кое функционира?

— Системата — отговори Стоун. — Знаеш ли, приятелю, изпробвахме това в продължение на петдесет години — безумието като метод. Естествено, никой не го признава, но резултатът е, че самите ние сме застрашени да хвръкнем във въздуха, ако не ни оставят на мира. И ти виждаш, че и днес още е така.

Луцифер го погледна объркано и Стоун се досети, че въобще не е разбрал думите му. Той смени рязко темата.

— Погрижихте ли се поне за това да бъдат заловени, когато напуснат това свърталище на плъхове?

— Разбира се.

— Тогава ме заведи там — заповяда Стоун.

Този път той бе сигурен, че забеляза ужас в очите на Луцифер — чувство, което досега бе смятал, че мравката не е способна да изпита.

— Искате… да се върнете в Европа?

Стоун кимна.

— Има ли някаква пречка за това?

— Бих ви посъветвал да се откажете — каза Луцифер. — Вероятно чувствате, че силите ви са се възвърнали, но ще ви е необходимо още известно време, докато наистина успеете да овладеете напълно тялото си. Може да се явят усложнения.

С пресилено весел жест Стоун посочи странната апаратура зад масата.

— Но ти вече ми доказа, че нищо не може да ми се случи, приятелю — каза той. — Смятам, че по всяко време можете да повторите това?

Луцифер не отговори, което усили още повече подозренията на Стоун. Може би знаеха вече всичко, може би Луцифер не бе тук, за да съобщава заповедите му в града и по цялата планета, а само за да го следи. Но в същия момент той разбра колко абсурдна е тази мисъл — ако те знаеха какво бе сторил, тогава знаеха всичко.

Той отиде до вратата, спря още веднъж и дълго наблюдава замислено уредите зад масата.

— Особено чувство — измърмори сякаш на себе си той. — Луцифер го погледна въпросително и след секунда Стоун продължи: — Страшно и зловещо, разбираш ли?

— Боя се, че не.

Стоун посочи огромния екран.

— Мисълта, че всичко, което някога съм преживял, е записано там. Целият ми живот. Така е, нали?

Луцифер кимна.

— Бих могъл да се приближа и да погледна още веднъж целия си живот — промърмори Стоун. Той се престори, че бе загубил нишката на мислите си, и започна да разглежда странната апаратура, но държеше под око Луцифер. — Бих ли могъл да видя още веднъж всичко преживяно?

— Теоретично — да — отговори Луцифер.

Стоун погледна учудено мравката.

— А на практика?

— Само инспекторите имат достъп до тези данни.

Стоун с мъка успя да прикрие изненадата си.

— Ти смяташ — попита объркано той, — че аз самият не бих могъл да погледна?

— Не — отвърна Луцифер.

— Но защо? — учуди се Стоун и се засмя тихо.

— Причините за тази заповед не са ми известни — отговори Луцифер. — И не задавайте вече подобен въпрос.