Волфганг Холбайн: Спящата армия

Планерът изскочи откъм слънцето като сребриста хищна птица и откри огън. Всичко стана така бързо, че дори и нечовешки бързите реакции на Кайл се бяха задействали твърде късно; той не успя да обърне самолета, за да излезе от обсега на изстрелите, и енергийните абсорбери изпищяха пронизително. Черити усети как стената зад гърба й се загря. Не бе за първи път, откакто беше започнало това безумно преследване. Планерът изстена като голямо, живо същество, изпитващо болка.

— Дръжте се! — изрева Кайл, когато планерът връхлетя за втори път.

Този път мороните откриха огън от по-голямо разстояние; бяха твърде далеч, за да унищожат целта си, ако я улучеха, но достатъчно близо, за да я повредят или засенчат за момент нейните навигационни локатори.

Все пак Черити намери време да се хване здраво в най-близката опора, когато Кайл връхлетя върху планера и го накара да се спусне толкова ниско над земята, че зад него се вдигна висок облак прах и той остави след себе си изкоренени снопове трева, храсти и дори по-малки дървета. Опустошеният пейзаж пред прозореца се превърна в безпорядък от цветове и форми, а моторите под краката им виеха така пронизително, сякаш щяха да експлодират всеки момент.

Тази смъртоносна игра на котка и мишка продължаваше вече половин час и Кайл беше изцедил моторите докрай. Но нямаха друг избор. Преследващата ги ескадра, която мороните бяха пуснали след тях, очевидно нямаше заповед да ги залови живи. Бойният кораб с формата на диск там отвън беше третият, на който се бяха натъкнали през последния половин час — и той като двата предишни беше открил огън веднага, щом като се бе приближил на изстрел разстояние. Това, че все още бяха живи, се дължеше само на светкавично бързите реакции на Кайл. Но все някога привидно неизчерпаемите му запаси от сила щяха да се изразходят, някога той щеше да допусне някаква малка грешка или те просто щяха да попаднат в наистина безизходна ситуация.

Корабът там навън беше не само значително по-голям от двата планера, на които се бяха натъкнали преди това; снаряжението му толкова много превъзхождаше това на собствения им кораб, че опитите на Кайл да го атакува и разруши като двата му предшественика биха завършили с фиаско. Черити не знаеше колко тежко повреден беше техният планер, но бе чула приглушения трясък, с който лазерният залп се беше забил в неговия корпус. А после мигането на червените алармени светлини върху асиметрично оформения команден пулт пред Кайл се беше усилило, но той все така преследваше планера с нисък полет над опустошената земя.

— Внимание! — извика Кайл. — Връща се!

Размитият пейзаж пред остъклената носова кабина се завъртя отново, когато с поредица от шеметно бързи салта Кайл се опита да изведе кораба от обсега на лазерните залпове. Моторите под краката им скърцаха и Черити пак помисли, че чува ужасния шум от разкъсващ се метал. Тогава внезапно точно пред прозореца се появи огромният сребрист диск на преследвача — близо, страхотно близо — и Черити разбра с ужас, че Кайл беше довел самолета точно в мястото на сблъсъка!

— За бога! — изкрещя тя. — Какво смяташ да правиш?

Дори и да беше чул думите й, Кайл не им обърна внимание. Пръстите му изтласкаха един специално оформен лост върху пулта напред до упор. Тя усети как планерът се ускори още веднъж и с тласък почти удвои скоростта си. Струваше й се, че огромният диск на бойния кораб ще връхлети върху тях като стоманена луна, спускаща се сякаш от небето. Заслепена, тя затвори очи, когато Кайл изведнъж задейства всички лазерни оръдия на планера и едновременно с това той отхвръкна настрани с почти невъзможно движение.

Корпусът на другия кораб профуча толкова близо покрай прозореца, че Черити би могла да го докосне, ако само протегнеше ръка. И почти в същата част от секундата в кабината нахлу непоносимо ярка, бяла светлина.

Тя изкрещя, закри очи с ръка и изви главата си настрани. Нет, която се беше сгушила в седалката до нея, изстена приглушено.

Силен грохот и трясък разтърсиха кораба и силна, ослепителнобяла светлина процепи дрезгавината на нахлуващия здрач.

Черити усети как планерът започна да пада като камък и да намалява с пълна сила скоростта си в последния момент. Тя инстинктивно напрегна всичките си мускули в очакване на приближаващия сблъсък, но чудото стана — клатушкайки се като кораб в бурно море, планерът спря няколко метра над земята и започна да се върти на едно място, без Кайл да може или да иска да предприеме нещо срещу това.