Волфганг Холбайн: Войната на паяците

От трансмитера се изстреля стометров остър пламък, последван от буря светлосини, почти прозрачни лъчи, които като опипващи пръсти от светлина на големи противосамолетни прожектори се плъзнаха във въздуха и по покрива на халето.

Където се натъкнеха на съпротива, унищожаваха я. Нямаше експлозия, нямаше пламъци, нямаше топящо се желязо, синята светлина превръщаше безшумно в прах всичко, до което се докоснеше. Тук и там изскачаха искри, щом като зловещото сияние прерязваше проводник или предизвикваше късо съединение, а само преди минутки поредица от тежки експлозии бе разтърсила огромното хале, когато в синьото сияние бе навлязла и бе разрушена цяла ескадрила сребристи летящи чинии. Задната третина от огромното хале беше в пламъци и на някои места аленееха металният под и стените. От този момент нататък никакви планери не се осмеляваха да навлязат в огромния железен купол. Въпреки това битката ставаше все по-ожесточена.

С крайчеца на окото си Хартман забеляза сянка, хвърли се настрана и още по време на полета си видя как Кайл се обърна и сграбчи един морон, който се бе появил зад някакъв отломък и искаше да се нахвърли върху него и Нет. Воинът насекомо удари със страшните си нокти Кайл и му причини обилно кървяща рана на рамото. Въпреки това Кайл сграбчи огромната твар, стисна я за секунда с неумолима сила и съпротивата на морона се стопи. За миг мравката войн остана като замаяна, после се обърна и отново се хвърли в битката, макар и вече на страната на другите — като машина, която е препрограмирана и сега се обръща срещу легитимния си господар. През последните минути Хартман бе виждал тази картина стотици пъти и въпреки това все още го плашеше като първия път.

„Всичко ли е наред?“ Кайл се обърна изцяло към него и Хартман кимна автоматично. Раната, която моронът бе нанесъл на мегабоеца, стигаше до костта и би убила нормален човек на място. Но не и Кайл. Пред очите на Хартман спря само преди миг обилно струящата кръв и разкъсаното месо започна да се възстановява — като във филм, който се върти обратно. Хартман вече не знаеше колко пъти е бил улучван Кайл. Два или три пъти мегабоецът се бе хвърлял пред него и Нет, за да ги предпази, и бе поемал с тялото си изстрелите, предназначени за тях. И също толкова често бе атакуван от две или три мравки, които, изглежда, виждаха в тъмнокосия, строен млад мъж най-опасния си противник и се опитваха да го елиминират, преди да пусне в действие чудовищната си сила и да ги превърне във врагове на самите себе си. Никоя от тях не успя.

Хартман кимна в отговор на Кайл и отказа да поеме протегнатата му ръка, когато отново се изправяше. Погледът му потърси Нет. Пустинничката стоеше до него, но имаше съвсем изтощен вид. От якето й висяха парцали, лицето и ръцете й бяха облени в кръв и дишаше тежко и неравномерно. Господарите на Черната крепост хвърляха в битката все повече и повече бойци, за да отблъснат настъпващите нападатели, но сякаш се опитваха да гасят огън с масло. Всеки морон, когото Кайл докоснеше, изведнъж променяше начина си на мислене и се изправяше срещу собствените си братя. Същото ставаше с всяка мравка, която се допреше до променените си братя. Ако Хартман имаше време да помисли, щеше да разбере, че това е математическа прогресия. Мигове оставаха до момента, когато противниците им вече не ще можеха да хвърлят толкова бойци в битката, колкото в същото време преминаваха на страната на Кайл. Между сините ивици светлина, които все още излизаха от пръстена на трансмитера, блесваха непрекъснато ослепителните светкавици на лазерните оръдия.

— Какво е това? — дишайки тежко Хартман посочи трансмитера.

Погледът на Кайл проследи жеста му.

— Не знам — каза той. — Гласът му прозвуча угрижено, макар че направи усилие да прикрие чувствата си.

Хартман понечи да попита още нещо, но в същия миг нещо експлодира близо до тях. Нет и той инстинктивно се наведоха, когато над тях се изсипа градушка от нагорещени до бяло отломки. Кайл използва момента просто да ги сграбчи и грубо да ги дръпне. Приближаваха се на зигзаг към строя на атакуващите морони. Настъплението им започна да секва, защото сега защитниците хвърляха в битката толкова много мравки, че прииждащите отзад просто тласкаха пред себе си намиращите се на най-предната линия бойци. Непрекъснато припламваха големите лазерни оръдия отляво и отдясно на трансмитера и прогаряха алени ями в сражаващите се маси, но празнините се затваряха също така бързо, както се и появяваха. Това бе битка, която се водеше по-стремително и ожесточено от всичко, което Хартман би могъл да си представи.