Волфганг Холбайн: Ад от огън и лед

— Казах ви, това е клопка! — Гласът на Скудър почти премина във фалцет и Черити долови не само паника и гняв, но и нещо повече — упрек, насочен към нея.

В момента нямаше време за отговор. Около нея удряха светкавиците на лазерните изстрели и цялото й внимание бе заето единствено с отчаяни усилия да им се изплъзне.

Може би Скудър имаше право и действително бяха попаднали в клопка. А може би не. Това нямаше никакво значение. В момента имаше една-единствена цел — да спаси живота си. Все още беше в опасност и не бе сигурна дали ще успее да се измъкне.

Преградният огън затихна за миг. Черити се възползува без колебание от тази възможност, изскочи иззад прикритието си и на зигзаг побягна към падината, където бяха паркирали машината. Двата робота зад снежната пряспа реагираха незабавно и отново откриха огън по нея. В снежната виелица, на фона на безкрайна равна ледена пустиня, Черити едва различаваше ярките светкавици на тънките лазерни лъчи, но снегът около нея като че ли кипеше. Взривове от сива пара и разтопена земя бележеха по права линия всеки откос, насочен към нея, подобно на редове от картечница, но несравнимо по-бързи и по-точни. Тя се хвърли напред с отчаян скок, претърколи се странично, скочи на крака и побягна отново. По лицето й се плъзна огнен полъх и в същата частица от секундата взрив вляво от нея отнесе част от снежната пряспа, засипвайки я с нажежена земя и кипяща вода. Тя изкрещя — повече от ужас, отколкото от болка, тъй като включеният защитен екран на бойната униформа я предпазваше от тежки наранявания. Запази присъствие на духа и се втурна право в кипящия облак пара, преодолявайки първоначалния инстинктивен импулс да побегне далеч от него.

Сметката й излезе вярна. Стрелбата на роботите-убийци ставаше все по-неточна. Очевидно завесата от кипяща пара сериозно затрудняваше инфрачервените сензори на роботите и те трудно разпознаваха целта. Все още голям брой изстрели от техните лазерни оръжия експлодираха около нея в снега, но вероятно продължаваха да стрелят просто напосоки в предполагаемото направление.

Черити не изчака парата да се разсее, а светкавично смени посоката и приведена побягна към билото на възвишението, зад което чакаше машината.

Тя прехвърли възвишението и с хлъзгане се спусна към верижната машина, размахвала ръце, за да пази равновесие. От виелицата изплува втори силует и изрева нещо към нея. Скудър. Тя не обърна внимание на виковете му, а се затича още по-бързо, като хвърляше трескави погледи назад през рамо. Стрелбата от лазерните оръжия бе престанала, но това все още не означаваше, че бяха в безопасност. За миг внезапно изгуби равновесие върху огледалната ледена повърхност, която се криеше под тънката снежна покривка, и политна презглава надолу по хълма. Носейки се в облак фин снежен прах, тя успя да спре едва пред отворения люк на машината.

Една ръка се показа от машината и я подкрепи, за да се качи. Втора ръка я сграбчи за гърба и я тласна така грубо навътре през люка, че тя отново загуби равновесие и при падането, увлече със себе си мъжа в машината. Другият също скочи вътре, затръшна люка след себе си и се извърна с разгневено лице към Черити. Преди обаче да изрече и дума, двигателят изрева и машината потегли с такъв тласък, че Скудър също залитна. Просна се с цял ръст върху Черити и Фалър, които в същия момент се опитваха с взаимна помощ да се изправят на крака. С пронизителен вой на форсирания двигател верижната транспортна машина се понесе нагоре по хълма и се насочи на юг. Ослепителна светкавица проникна през защитния филтър на стъклата и за частица от секундата потопи кабината в ярка бяла светлина без никакви сенки. В непосредствена близост се чу експлозия и секунда по-късно цялата машина потрепери под падащите отломки земя и лед. След миг вече бяха преодолели билото и се спускаха в безопасност в долината.

Въпреки това още няколко секунди Черити остана неподвижна, без да диша, преди да се осмели да отвори отново очи. Всеки миг очакваше да проехти зловещият трясък на разрушаващ се метал или глухият тътен на взрив, който разбива на парчета машината заедно с екипажа й.

Не се случи нищо. Оглушителният вой на двигателя спадна отново до поносима сила и подът на машината под краката им постепенно престана да подскача като буен кон. И този път се измъкнаха. Но сега всичко висеше на косъм.

— Казах ви, че това е клопка! — каза Скудър, който все още лежеше върху им и, изглежда, нещо му пречеше да се изправи на крака.