Волфганг Холбайн: Ад от огън и лед

— Разбра ли, че бяхме на косъм? — Скудър внезапно стана сериозен. — Имахме щастие, че тези роботи са толкова слаби стрелци.

Черити погледна замислено обгореното петно на униформата си, голямо колкото длан. Ако не бе включен защитният екран на униформата, сега щеше да е мъртва. Мороните съвсем не стреляха толкова слабо.

— Те са по-скоро специалисти в стрелбата — отвърна тя. Скудър я изгледа въпросително. — Само специалисти стрелци не улучват с такава точност — довърши мисълта си тя.

В очите на Скудър блесна гневно пламъче. Изглежда, за този ден запасът му от чувство за хумор бе на изчерпване.

— Много съм любопитен дали ще продължиш с тъпите си остроумия, ако се натъкнем на бойна машина на мороните и те открият огън по нас — изръмжа той. — А щом си толкова умна, сигурно имаш идея, как да се промъкнем покрай тези настървени за стрелба бръмбари.

Не, тя нямаше идея. Но нали затова съществуваше този, който имаше отговор на почти всички техни въпроси. Вместо да продължи малката схватка със Скудър, тя се отпусна на твърдата седалка и извади комуникатора от джоба си. Лицето на Скудър потъмня, когато видя как тя набра кода и зачака, докато малкият екран с размерите на пощенска марка светна. Все пак той пристъпи крачка по-близо и застана зад нея, така че да вижда иззад раменете й.

Цветните воали на миниатюрния екран се сляха и оформиха лицето на Даниел Стоун.

— Капитан Леърд! — каза образът от холограмата. — Радвам се да ви видя отново.

В гласа от апарата като че ли прозвуча радостна нотка. Черити трябваше с усилие да се овладее, за да не отвърне гневно на тази машина, така както би говорила, ако пред нея действително стоеше живият човек, а не симулираният от машината образ.

— Бяхме на косъм от смъртта — каза тя.

За част от секундата Стоун сбърчи чело, като че ли чутото действително го бе изненадало, и попита:

— Къде сте сега?

Черити отговори и по триизмерната симулация на лицето на Даниел Стоун премина лека сянка на съчувствие.

— Да — каза той. — Това можеше да се очаква. На границата на бариерата на студа патрулират такива автомати-пазачи. Не са особено многобройни, нито са там редовно. Вероятно случайно сте се натъкнали на такъв патрул.

— А не сметнахте ли случайно за необходимо да ни предупредите? — изръмжа Скудър.

Мъничкото лице на екрана се завъртя, за да обърне поглед към посоката, от която бе дошъл гласът на Скудър. Черити потисна надигащата се тръпка на ужас. Надяваше се, че ще свикне с тази зловеща машина, но стана обратното — всеки път видът й я хвърляше във все по-силен ужас. Това нещо просто не бе наред. Струваше й се, че има нещо перверзно в тази така перфектна симулация на човешко същество. Апаратът в ръката й се наричаше само проформа „комуникатор“. От другата страна на радиовръзката разговорът водеше не Стоун, а една машина.

— Но вие знаете много добре, че мога да отговарям само на преки въпроси, мистър Скудър — каза Стоун с леко нервни нотки в гласа. А погледът му говореше: „Обяснявал съм ти го десетки пъти, идиот такъв!“.

— Окей — каза Черити припряно, след като видя как Скудър смръщи вежди. — Има ли още нещо, за което сме забравили да попитаме?

— О, разбира се — отговори Стоун. — Много. Моля, питайте само.

Лъжеше ли се, или в очите на симулирания образ действително трепна подигравателна искрица? Внезапно я обзе гняв. Пръстите й стиснаха здраво комуникатора, така че пластмасовата кутия изпука.

— Моля, отнасяйте се внимателно с апарата, капитан Леърд — каза Стоун. — Той е много скъп.

— Престанете с тези глупости, Стоун — каза Черити раздразнено, но отслаби хватката. — И така — как, по дяволите, ще минем покрай тези машини?

— Това не е проблем — отговори Стоун. — Те са програмирани да унищожават или прогонват всеки нашественик. Щом излезете извън обхвата на техните сензори, те продължават по пътя си. Както казах, вероятността да попаднете на втори патрул е изключително малка.

— Чудесно — изръмжа Скудър. — Ще минем просто така и ще влезем в града.

— За съжаление, няма да бъде така просто — отговори лицето на Стоун угрижено. — По външните шумове стигам до заключението, че вие сте на борда на транспортно средство.

— Правилно — отговори Черити. — Защо?

— Капитан Леърд, Ню Йорк Сити е главната квартира на окупационните войски — отговори Стоун с укор. — Действително ли смятате, че можете толкова лесно да проникнете в града с транспортна машина? Около града има втори преграден кордон, на около двадесет мили от вашето местоположение. И машините там стрелят по всичко, което се движи.