Волфганг Холбайн: Черната крепост

Съществото приличаше на висока над два метра изправена мравка. Не беше обаче мравка. Приличаше дотолкова, доколкото един извънземен прилича на човек или на представител на произволен клас примати. Тялото му бе разчленено в средата, с външен скелет от твърд като стомана хитин, плосък триъгълен череп с малка уста, каквато имат насекомите. Челюстите му бяха дълги колкото пръст. Имаше шест крайника. Те обаче бяха по-слаби от краката на земна мравка. Двете горни двойки крайници завършваха със силни, но и твърде ловки длани с по четири пръста, които можеха да разкъсват защитните плочи със същото неуморно старание, с което извършваха сложни хирургически операции. В искрящите в рубиненочервено фасетни очи с големината на детски юмрук тлееше обезпокоителна интелигентност.

Съществото имаше име, но то бе без абсолютно никакво значение, а и за хората бе невъзможно да го произнесат. Беше го получило, за да се отличава от своите събратя при контакти с коренните обитатели на този свят. Слабите, лесно раними създания, които населяваха тази планета, държаха на такива излишни неща като имена, индивидуалност и навици. В момента, в който напуснеше този свят, съществото щеше да изостави името си и да го забрави.

То знаеше, че това скоро ще се случи. Признаците бяха достатъчно явни. Онова, което ги изненада, бе скоростта, с която протичаха събитията. Никога досега скокът не се бе извършвал толкова рано и толкова бързо. За момент се замисли дали ще успеят да евакуират всички окупационни войски от този свят, но не прахоса твърде много енергия в разсъждения. Подобни мисли бяха безполезни и затова неефективни. Големият трансмитер на Северния полюс в продължение на повече от един планетен ден бе превключен от приемане на предаване. Непрекъснат поток от работници, воини и материали напускаха този свят, за да преминат към изпълнението на други задачи на други планети. Съоръжението щеше да работи до последния момент, но времето вероятно нямаше да стигне. Не би било достатъчно дори за да спаси достатъчно голям процент от окупационните войски.

Инспекторът усети леко съжаление при мисълта за предстоящото унищожение на този свят. То обаче бе единствено поради невероятното разхищение на материали и воини, а не поради безсмислената смърт на милиардите същества, населяващи тази планета.

Върху пулта пред инспектора замига жълта лампа. Долната му дясна ръка докосна някакъв бутон и в напълно неразбираемата за човешкото око бъркотия от уреди и инструменти върху един монитор започнаха да проблясват букви от кодираното писмо на мороните. Инспекторът проследи компютърната оценка на последните събития с онова стопроцентово внимание, с което изпълняваше всяка възложена му работа, и коригира предвиждането си за оставащото време на живот на тази планета, като отново го намали. Ако бе в състояние, щеше да изпита изненада или ужас. Това, което се случваше в този свят, бе ново не само за него, но и за целия му народ. Чувал бе за скокове, които се извършват само за няколко години, но никога за такива, извършващи се в рамките на седмици. Вероятно дори дни. Скоростта на разпространение на заразата се увеличаваше непрекъснато.

Докосна втори бутон и резултатите от компютърната му оценка бяха предадени към главния компютър в Черната крепост на Северния полюс.

Измина известно време, без инспекторът изобщо да го регистрира. Макар да бе от плът, кости и кръв и да имаше мислещ мозък, имаше съзнание, за което човешките понятия бяха напълно чужди и неразбираеми. Едва ли представляваше нещо повече от машина — жив чип в гигантска жива компютърна система, обхващаща половината от галактиката. В своята цялост тя бе стотици пъти по-могъща, отколкото предполагаше сумата от отделните й части.

След известно време жълтата светлина на пулта пак замига. Докосна някакъв бутон и отпред отново просветна монитор. Този път по него не пробягваха комбинации от букви и цифри, а се появи преплетеният символ на Черната крепост.

Инспекторът сведе поглед. Не от страхопочитание или респект, защото и двете чувства не му бяха присъщи. В езика на неговия народ дори не съществуваха понятия. Той просто последва инстинктивен рефлекс, вкоренен от най-древни времена в наследствената информация на събратята му. Никой не биваше да вижда Господарите на Черната крепост. Видът им бе смъртоносен за неговия народ.