Волфганг Холбайн - Черната крепост

— Добре ли си?

Треперейки, Черити се опита да се изправи и едва-едва кимна.

— Да… така мисля — промърмори тя.

Скудър опипа раменете и ръцете й с бързи, но опитни движения, за да се убеди, че действително не е ранена. Черити стисна зъби, защото докосванията му, колкото и леки да бяха, й причиняваха силна болка. Наведе поглед и се стресна, забелязвайки пояса си. Малкият генератор на щита се бе деформирал. Пластмасовите му части се бяха разтопили. От уреда се стелеше тънка струя сив дим. С ужас осъзна, че вече няма защита. Следващият изстрел, който я уцели, ще я убие.

— Слава Богу — промърмори Скудър. — За момент си помислих, че е дошъл краят. Лежеше там като мъртва.

Черити го погледна объркана. Нещо в това изречение бе важно, но не знаеше какво точно.

Този път не бе толкова горда и се възползва от помощта на Скудър, за да се изправи. Междувременно останалите двама също бяха пристигнали, Френч леко накуцваше, но, изглежда, не бе сериозно наранен.

Черити хвърли поглед към мъртвия морон и усети как ледени тръпки пробягват по гърба й. Ударите на Скудър бяха раздробили черепа му. Моронът лежеше като голям мъртъв паяк — изкривен, с притиснати към тялото шест крайника… Черити бе лежала по същия начин, докато се бореше с безсъзнанието. И това бе важно. Бе част от онова, което каза Скудър. Внезапно осъзна, че ще разгадае тайната, стига да има малко време и възможност да помисли на спокойствие.

— Сега накъде? — попита Гурк.

Черити сви рамене. Френч постоя неподвижен, после с малко несигурен жест посочи наляво.

— Мисля, че натам.

— Така при твоите хора ли ще стигнем?

Френч направи с ръка отрицателния жест на мороните.

— Дойдох тук, за да взема въздух — припомни им той. — Мисля, че там има склад с бутилки въздух. Хората в Убежището ще измрат, ако не получат кислород.

Черити и Скудър се спогледаха. През последните два часа Френч многократно бе споменавал това Убежище и неговите хора, но по такъв начин, че не се разбираше за какво говори. Все пак им бе станало ясно, че хората, оцелели на борда на космическата станция, очевидно изпитват трудности с осигуряването на кислород.

Продължиха напред. Черити остави този път Скудър да върви след Френч и умишлено изостана няколко крачки назад, докато Стоун я застигна. Той вървеше бавно, влачейки крака, и с наведени рамене. Очевидно и той страдаше от леко повишената гравитация. Погледът му проблесна, щом я изгледа и разбра, че иска да разговаря с него.

— Какво е това тук, Стоун? — попита тя.

— Откъде да зная? — отвърна той сърдито. — Вие сте тук…

— И на вас, както и на мен добре ви е известно какво имам предвид — прекъсна го остро Черити. — Това тук е орбиталният град. Искам обаче да зная какво са направили от него.

— Не зная — упорстваше Стоун. Избягваше погледа й. — Никога не съм бил тук. Нито преди, нито след нападението.

— Не — отвърна саркастично Черити. — Как бихте могли. Бил сте само губернатор.

— На цялата планета — прекъсна я Стоун. — Нима мислите, че зная всичко? Смятате ли, че биха ми казали всичко?

Стоун поклати ядосано глава и продължи:

— Не зная какво точно си представяте, капитан Леърд, но и аз самият не бях нещо повече от роб.

— О, да — отбеляза подигравателно Скудър, без да се извръща. — Забелязахме.

Стоун му хвърли зъл поглед, но не отговори на забележката.

— Да, правиха нещо тук, вярно е. Но не зная какво. Не ми казаха и аз не попитах. По принцип не ме и интересуваше.

— Вероятно си бил твърде зает да преследваш и убиваш братята си по робство — не млъкваше Скудър.

— Проклятие, какво означава това? — разгорещи се Стоун. — Аз съм на ваша страна. Какво още трябва да направя, за да го докажа?

— Можеш да започнеш, като си пръснеш черепа с един куршум — предложи напълно сериозно Скудър. — Това ще ме убеди.

— Престани, Скудър — помоли уморено Черити. — Вярвам му. Независимо какво е сторил преди — сега е на наша страна. Нали е тук с нас?

— Да — промърмори мрачно Скудър, — след като няма друг избор. Не обичам предателите. Дори и онези, които предават враговете ми.

Черити прекрати спора, задържайки Стоун назад. Забави крачка, така че Френч и Скудър се отдалечиха на пет-шест метра пред тях.

— А бомбата? — попита тя. — Тук ли е?

— Не зная — отвърна Стоун. — Повярвайте ми, това е истината. Действително не зная. Официално дори не зная, че съществува.

Черити въздъхна.

— Ще трябва още веднъж да си поприказваме с теб, Стоун. И то много скоро.