Волфганг Холбайн: Черната крепост

След известно време и този коридор свърши с разклонение. Черити се огледа безпомощно. Преди известно време бе лежала тук в отделението за спане. Обикновеният коридор, който познаваше, сега се бе превърнал в кръстовище на половин дузина тунели, водещи в различни посоки. Освен това имаше и шахта, която водеше надолу. Черити се наведе и разпозна асиметрично оформените метални примки, които мороните използваха вместо стълба. Очевидно не само бяха завладели станцията, но и бяха започнали да я преустройват съобразно нуждите си.

— Корени ли ще пускаме тук или ще продължим? — обади се Гурк.

Черити се поколеба още миг, после посочи с глава към водещата надолу шахта. Нямаше представа накъде води, но знаеше, че се намират сравнително близо до центъра на космическия град. С припряно движение окачи оръжието си на рамо и понечи да хване най-горната примка на стълбата, Френч обаче поклати бързо глава и с изненадващо плавно движение се промуши покрай нея. Черити от собствен опит знаеше колко неудобно е за един човек да използва измислена за същество с шест крайника стълба, Френч обаче явно не изпитваше никакви затруднения. Бързо заслиза преди Черити надолу в шахтата и на половината разстояние спря. Вдигна нагоре глава и ги загледа с очакване. Едва сега Черити забеляза една подробност, която я стресна. Когато за последен път бе идвала в орбиталния град, се наложи да носи обувки с магнитни подметки, защото тук гравитацията бе едва една десета от тази на Земята. Сега обаче гравитацията бе дори малко по-висока от тази, с която бе свикнала. Вероятно мороните произлизаха от свят с по-висока гравитация от тази на Земята.

Побърза да последва Френч. След нея в шахтата се вмъкнаха и Стоун, Скудър и Гурк. Колкото и странно да бе, гномът почти нямаше проблеми със стълбата на мороните, макар на ръст да бе не по-висок от дванадесетгодишно дете.

Френч продължи надолу, после внезапно спря. Черити, която бе потънала в мислите си и почти не забелязваше какво става около нея, забеляза това твърде късно и го удари силно с крак. Френч изкрещя, пусна инстинктивно ръце и с вик на изненада полетя надолу с разперени ръце. Прелетя безпомощно последните три-четири метра, после тупна тежко на пода и остана да лежи: замаян, ранен или дори мъртъв. За момент Черити спря, загледана безпомощно и уплашено в него, после припряно продължи надолу. Гравитацията явно действително бе по-висока от земната, защото изгуби равновесие и падна на колене до Френч. Наведе се загрижено над него и опипа безпомощно гуменото покритие на костюма му. Понечи да свали шлема, за да види лицето му.

— Недей! — прошепна уплашено Френч. — Внимавай! Паяк!

От изненадата, че чу гласа му, или поради факта, че обитателите на орбиталния град наричаха мороните с друга дума в сравнение с хората на Земята, но в продължение на цяла една секунда тя не разбра какво иска да й каже Френч.

Когато осъзна, бе твърде късно.

Вдигна стреснато глава и видя един морон, изправен на не повече от три метра от тях двамата. Прицелил се бе в нея. Инстинктивно посегна към оръжието си, но, естествено, не успя да го използва. Лазерният пистолет в долната лява ръка на морона изстреля ярка светкавица, която отхвърли Черити към стената. Малкият генератор на телесния щит на костюма й изрева протестиращо, докато се опитваше да абсорбира енергията. По костюма й пробягаха сини пламъци в тънки зигзагообразни линии. Заля я ужасяваща топлина. Черити изохка и се свлече по гръб на земята, притиснала от болка коленете и лактите си към тялото.

Сините съскащи искри все още пробягваха по костюма й. Лазерният лъч не бе успял да проникне през материала, но електростатичният шок върху нервната система на Черити бе също така опасен. В продължение на няколко секунди се бори с безсъзнанието, заплашващо да погълне мислите й. Видя как мравката се приближава с ъгловати предпазливи крачки. Застана директно над нея и се наведе. Огромните фасетни очи се втренчиха недоверчиво в тялото й, а лъчевият пистолет бе насочен директно в нейното лице. Понечи да направи нещо, да се надигне, да се защити, но не бе в състояние. Нервната й система бе в пламъци. Бе парализирана и безпомощна.

Моронът обаче не стреляше. Стоеше си просто там, продължавайки да се прицелва в нея, после внезапно се изправи и се извърна. Секунда по-късно една огромна фигура, облечена в черна кожа, се спусна от тавана, откъсна краката на морона и го удари няколко пъти с приклада. Моронът нямаше никакъв шанс. Скудър не му остави време да използва превъзхождащата си сила, а с насочени удари размаза хитиновата обвивка. След като се убеди, че съществото действително е мъртво, той се приближи с бързи крачки към Черити и коленичи до нея.