Волфганг Холбайн: Черната крепост

— Да? — обади се тя след известно закъснение.

— Мисля, че се отървахме от тях — отвърна Скудър. — Поне за момента.

Дори не почувства облекчение. На всички бе ясно, че разполагат най-много с един миг, колкото да си поемат дъх. И той вероятно ще бъде по-кратък, отколкото си представяха. Мороните сигурно по някакъв начин бяха преодолели физичния закон, според който в дадено помещение се побираше толкова, колкото позволяваха размерите му. Ако си спомняше добре, тази станция имаше диаметър сто и петдесет метра. Как, за Бога, мороните бяха успели да съберат тук поне половин милион от техните воини мравки?

Скудър напразно чакаше реакция от нейна страна. Свлече се на пода до нея, опря глава в металната стена и с въздишка на изтощение затвори очи. Изглеждаше уморен. Уморен и толкова разстроен и уплашен, както никога досега не го бе виждала. Естествено много добре знаеше колко наивна е тази мисъл. До този момент обаче си бе внушавала, че Скудър дори не знае какво означава думата „страх“. Е, сега бе узнал. Той и те всички. Чувството бе ужас, какъвто дори не знаеха, че може да съществува.

Черити откъсна поглед от бледото, облято в пот лице на Скудър и огледа последователно останалите. Стоун клечеше с прибрани към гърдите колене в единия ъгъл на малкото помещение, втренчил широко отворени очи в празното пространство. Представляваше толкова жалка гледка, че Черити не бе в състояние да изпита дори презрение. Чудеше се как е могла преди да изпитва страх от този човек. После осъзна колко несправедлива е тази мисъл. Вероятно самата не изглеждаше по-добре от Стоун, Скудър и Гурк. За Бога, всички те бяха преживели собствената си смърт. Какво можеше да се очаква?

Чу някакъв шум и скочи стреснато. После се успокои, че това е само Гурк. Бе се свлякъл на пода, скрил в длани сбръчканото си лице. Очите му бяха празни и втренчени като тези на Стоун и нейните собствени, но Черити не можеше да се отърве от чувството, че причината за ужаса му бе по-друга. През последните два часа Гурк не бе казал нито дума. За хората, които познаваха джуджето дори бегло отпреди, знаеха какво означава това. Веднъж Скудър заяви на шега, че най-сигурният начин да се прогонят мороните от Земята е да се изпратят при тях Абн Ел Гурк Бен Амар Ибн Лот Фудел Четвърти и две-три хиляди от събратята му. За няколко дни гномите ще ги уморят с приказки.

Но това бе отдавна. Много от нещата, които мислеха за Гурк, се оказаха погрешни. Извънземният с прекалено голяма глава и лице на сбръчкан стар човек бе всичко друго, но не и клоунът, на какъвто обичаше да се преструва.

Разказал бе на Черити доста неща за себе си и своя народ. Но не всичко. Далеч не всичко.

— Не мислиш ли, че ни дължиш някои обяснения, Гурк? — попита тя.

В първия момент Гурк изобщо не реагира на думите й. Бе втренчил празен поглед встрани от нея. Все пак в един миг вдигна глава, изпъна рамене и се опита да направи някоя от обичайните си гримаси.

— Нямам представа защо.

— Какво стана с трансмитера? — попита Черити. — Какво, за Бога, направи Лестър?

— Ще го попитам, щом го срещна — промърмори Гурк. После ядосано продължи: — Откъде да зная?

— Не беше особено изненадан — отвърна Черити.

Гурк отново изкриви лице. И в неговите очи се бе загнездил страх. Черити обаче отново усети, че причината за неговия страх бе друга.

— Моля те, Гурк — продължи тя уморено. — Престани. Нямам сили да играя на криеница с теб. Знаеш повече за трансмитера, отколкото признаваш.

Естествено предполагаше, че Гурк ще отрече. Той обаче изненадващо я погледна и се засмя горчиво.

— Може би имаш право. Но вярваш или не — онова, което се случи преди малко, изненада и мен също като вас. Просто имам теория, това е всичко.

— И каква е тя?

— Добра или лоша като всяко друго обяснение, което си изсмучеш от пръстите — отвърна Гурк. — Нали знаеш как функционират трансмитерите?

— Естествено — поклати глава Черити.

Гурк се засмя уморено.

— И аз познавам принципа, по който функционира, но самата техника е пълна загадка за мен.

— Не ти искам конструктивен чертеж — прекъсна го насмешливо Черити.

— По принцип тези неща функционират като радио- или телевизионни предаватели — започна да обяснява Гурк. — Само че са малко по-сложни.

Черити го погледна със съмнение.

— Радиопредавателят изпраща звуци.

— Грешка — поправи я Гурк. — Информация, малката. Трансмитерите не правят нищо повече. Вашите предаватели разлагат това, което им се подава, в преносима информация. В приемника тя отново се преобразува. По същия начин функционира трансмитерът. Изследва всеки отделен атом на дадено тяло, кодира информацията и я изпраща към приемника. Там тялото се създава отново по образеца, за който е изпратена информация.