Волфганг Холбайн: Ад от огън и лед

Френч кимна нервно.

— През цялото време ли беше тук? — осведоми се Гурк.

Френч кимна отново и каза:

— Не можех да изляза. Те щяха да ме убият, ако бях опитал да ви предупредя.

— Ти си наблюдавал всичко? — попита Гурк, за да се увери. — От самото начало? Когато ние… Искам да кажа, когато другите се появиха първия път?

— Да, но аз…

— … не можеше да ни помогнеш, знам — Прекъсна го Гурк нетърпеливо. После посочи себе си и един след друг останалите. — Един от нас липсва. Видя ли какво стана с него?

— Мъжът… който гореше?

— Ако имаш предвид Лестър — да — каза Гурк. После наклони глава встрани и сбърчи чело. — Той е горял?

— Те го застреляха — каза Френч нервно. — Той беше мъртъв, но отново скочи на крака и побягна към пръстена, там отново направи нещо, те пак го застреляха и той пламна. Тогава дойдоха другите. Тези, които изглеждаха като вас.

— А Лестър?

Френч посочи в една точка малко вдясно от трансмитера и каза:

— Той…

Младежът сепнато прекъсна думите си, Черити също погледна, бърчейки чело, в посоката, която сочеше подобието на ръка на насекомо. По обгорения под се забелязваше някаква черна, размазана следа, като че ли някой бе влачил нещо овъглено. Но нямаше труп.

— Да — промърмори Гурк мрачно. — Приблизително така си и мислех.

— Какво? — попита Скудър остро.

— Още не знам точно и аз самият — отговори дребосъкът. — Мисля обаче, че постепенно започвам да разбирам какво се е случило тук.

За пръв път Френч сам взе думата:

— Кои сте вие? — попита той. — Искам да кажа, вие… вие и другите. Кои сте вие? Откъде идвате?

— Казвам се Черити — отговори Черити, после последователно посочи останалите. — Това са Скудър, Стоун и Гурк. Ние сме от Ню Йорк.

Френч я изгледа по начин, който показваше, че тази дума не му говори нищо.

— От Земята — добави Черити.

Тя чу как Френч въздъхна изплашено и видя как очите му се разшириха още по-силно. Изведнъж цялото му тяло се затресе. После падна на колене, сключи ръце над главата си и простена.

— Знаех си — изрече със заекване. — Той беше прав. Той не ни е излъгал.

— Какво? — намеси се Гурк.

— Богове! — прошепна Френч. — Вие сте богове! Вие дойдохте! Истина е!

За момент Черити се почувства много безпомощна. После бавно приклекна, хвана младежа за раменете и бавно и нежно го изправи. През облеклото му чувстваше как той трепереше с цялото си тяло.

— Ние не сме богове — каза тя възможно най-меко. — Ние сме хора като тебе. Само че идваме от друго място.

Френч не отговори. Тя не се съмняваше, че изобщо не бе чул думите й, камо ли да ги разбере.

— Имай ни доверие — добави тя. — Няма да ти сторим нищо. Напротив.

Гурк се окашля престорено.

— Защо не го отложиш за по-късно? — каза той. — Трябва да изчезваме. Когато излезем оттук и бъдем в безопасност, ще можете на спокойствие да се обожествявате.

Черити му хвърли гневен поглед и го накара да замлъкне. Но не можеше да отрече, че дребосъкът имаше право. Пусна раменете на Френч, прибра оръжието си и кимна към вратата:

— Добре — каза тя. — Мисля, че знам как да излезем оттук. Можеш ли да ни заведеш до мястото, където живеят твоите хора?

Въпросът бе отправен към Френч. Младежът преглътна нервно няколко пъти и направи някакво движение, което Черити с малко повече въображение прие за кимване.

— Да — каза той. — Знам пътя. Но не можете да минете оттам. Паяците ще ви познаят и ще ви убият. Освен това нямате костюми, ще се задушите в Мъртвата зона.

— Достатъчно е само да ни покажеш пътя — каза Черити. — Ние ще се погрижим за всичко останало. Заведи ни при своите хора.

— Да — добави Гурк мрачно и се обърна още веднъж назад, за да погледне разрушения пръстен на трансмитера. — А после ще потърсим Лестър, или както и да е името му. Горя от нетърпение да му задам куп въпроси.

Какви опасности и загадки очакват по-нататък Черити и нейните спътници, ще узнаете в седма книга от поредица Черити: Черната крепост.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5639

Издание:

Волфганг Холбайн. Ад от огън и лед

Немска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1996

Редактор: Мая Арсенова

ISBN: 954-17-0103-5

Ейдетизъм — възпроизвеждане на зрителни представни образи с яркост, близка до тази на възприятието, дълго време след отстраняване на предмета от зрителното поле — Б.пр.

Айфел — планина в Германия — Б.пр.