Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Черити зърна всичко това с единствен бегъл поглед. Цялото й внимание бе погълнато от гигантската зала, в която бяха попаднали. Тя бе изпълнена с пламъци и дим, през които се виждаха странни на вид машини, а стените и таванът бяха обвити със сиви, лепкави въжета, подобно на мрежата на гигантски паяк. По пода лежаха десетки безжизнени тела, някои обхванати от пламъци, други обгорени до неузнаваемост, а между тях се движеха войници.

Не съзнателната мисъл, а тренираните рефлекси спасиха живота й. Тя почти не забеляза движението, по-скоро го предусети, хвърли се встрани и извади оръжието си.

Моронът и тя стреляха едновременно. Подът на мястото, където бе Черити допреди миг, се превърна в петно огненочервен разтопен метал, но изстрелът на Черити улучи мравката и я отхвърли на метри назад. Бързо и инстинктивно, все още без да разбира какво ставаше в действителност, тя скочи на крака, застреля втори морон и хукна на зигзаг надолу по стълбата към Стоун и Лестър.

След нея от металния пръстен излетяха Скудър и Гурк. Индианецът реагира също като нея — бързо и хладнокръвно. Един светкавичен поглед му бе достатъчен, за да оцени положението. После блъсна дребосъка встрани и пусна ред къси ослепителни светкавици, които бяха смъртоносни за три или четири от нападащите мравки.

Черити преодоля с един скок последните стъпала, застреля една мравка, която се готвеше да се нахвърли върху й, и коленичи до Стоун. Той лежеше безжизнен, притиснат от тялото на Лестър, и Черити разбра, че е мъртъв, още преди да го сграбчи за рамото и да го обърне към себе си.

Тя изруга и се изви назад, отправи два изстрела към приближаващите мравки, без да се цели, и се вцепени.

Стоун стоеше прав до нея. Лицето му бе бяло като тебешир, а очите — тъмни и разширени от страх.

Тя погледна още веднъж надолу към трупа на Стоун на пода, после вдигна погледа си към Стоун, прав до нея.

Едва сега осъзна, че по стъпалата се търкаляха не само трупове на застреляни мравки. Някои от телата бяха овъглени до неузнаваемост, други обаче бяха несъмнено човешки — и тя позна самата себе си!

Нямаше време да осмисли видяното, а и едва ли бе в състояние да го стори. Гурк изкрещя от горния край на стълбата, когато лазерен лъч прониза гърдите му, и той се свлече с горяща пелерина редом с една сгърчена фигура, която бе негов двойник. В същия миг Скудър извика, изпусна оръжието си, закри лицето си с ръце и се свлече безжизнен назад.

— Не! — изкрещя Черити. Хвърли се през трупа на Стоун и като вземаше по две-три стъпала, побягна нагоре по стълбата към Скудър. Чу зад себе си пронизителен вик и шум от падащо тяло, а с единствената все още ясна частица от съзнанието си разбра, че оцелелите мравки най-после излязоха от вцепенението на изненадата и се хвърлиха подире й. Както бягаше, стреля назад и с отчаян скок се изплъзна от лазерния залп. Парна я болка в хълбока, но тя продължи да бяга.

Скудър бе мъртъв, когато стигна до него. Лежеше по гръб, а между пръстите на ръцете му, все още притиснати към лицето, се процеждаше яркочервена кръв. Обзе я непоносима, почти физическа болка, когато коленичи до него. Не се решаваше да свали ръцете от лицето му. Внезапно осъзна жестоката истина, че и тя ще да умре.

Странно — изобщо не изпитваше страх. Изпитваше само някаква дълбока, изсмукваща празнота, но не и съжаление, при мисълта, че борбата е била безполезна.

На колене зад тялото на Скудър, тя вдигна оръжието си и с прецизността на компютър застреля още три войници-насекоми, преди ослепителната лазерна светкавица да угаси съзнанието й за вечни времена.

Френч стенеше тихо, като от болка. Сега бе застанал прав в скривалището, ясно видим и уязвим, но не обръщаше внимание на опасността. Въздухът в залата бе нагорещен и той едва си поемаше дъх, носеше се зловоние и дим, от които му се виеше свят. Но и това не забелязваше. Погледът на широко отворените му очи бе прикован към блестящия метален пръстен, който изведнъж започна отново да се изпълва с оживял мрак.

Продължавайки движението, с което бе запратена в трансмитера в сърцето на Черната крепост на Северния полюс, Черити изхвръкна от приемното устройство и напразно се опита да избегне падането. Връхлетя срещу Лестър и Стоун, които миг по-късно изскочиха със залитане от трансмитера. От удара и тримата изгубиха равновесие. Стоун изкрещя и падна по гръб на стълбата, която водеше надолу към пода на залата. Лестър рухна с отпуснато тяло и на Черити не бе необходимо повече, за да разбере, че бе мъртъв.