Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Моронът го уби на мига. Една от ръцете на мравката се завъртя светкавично и шията му и якето отпред на гърдите се оцветиха яркочервено. Стоун залитна назад, притисна двете си ръце към шията, свлече се на колене и се задави в собствената си кръв.

Няколко морони едновременно откриха огън срещу Черити. Очевидно появата на хората беше голяма изненада за насекомите, но те реагираха с бързината и прецизността на същества, създадени да водят бой. Те не мислеха, а само реагираха. Първият залп не беше насочен точно, но въпреки това един тесен ослепителен лъч улучи Скудър в рамото и той залитна назад към пръстена на трансмитера със сгърчено от болка лице. Черити изпита кратка, но нечовешка болка в крака, когато следващ лазерен изстрел прониза бедрото й. Въпреки това тя се надигна, вдигна оръжието си и даде два кратки изстрела. И двата улучиха бялото насекомо, което уби Стоун.

Мравката се свлече с пронизителен крясък и почти в същия миг Черити бе улучена отново.

Този път дори не заболя. Усети силен удар в гърдите и внезапно дясната половина на тялото й стана безчувствена и неподвижна. Тя се свлече на коляно, като по чудо се задържа изправена в тази поза и видя как Лестър се втурна към нея, но на половината път бе повален на земята от три или четири лазерни изстрела едновременно. Скудър изкрещя някъде над нея, когато нова ярка светкавица се заби в гърдите му, и той политна напред с широко отворени, неподвижни очи и протегнати напред ръце. Последното, което Черити възприе съзнателно, бе фигурата на Гурк, който с отчаян скок избегна един лазерен изстрел, за да се натъкне на друг, който го умъртви на място.

После едновременно я пронизаха няколко изстрела от лъчевите оръжия на мороните и освободиха цялата си енергия във всяка отделна клетка на тялото й: Изпита кратка, непоносима болка.

После нищо повече.

Френч бе наблюдавал със затаен дъх кратката борба от скривалището си. Още когато тъмната сянка в пръстена на трансмитера започна да се сгъстява и се оформиха силуетите на тела, той веднага разбра, че това са хора като него самия. Паяците реагираха с изненада и страх. Докато жената и тримата мъже, последвани от една фигура — трябва да беше дете или някакво дребосъче — изскачаха със залитане от пръстена, той бе вдигнал харпуна си и го беше насочил към гигантското бяло насекомо, което той без съмнение бе идентифицирал като предводител на армията на паяците.

Не се осмели да натисне спусъка. По-късно се опита да потърси оправдание в мисълта, че всичко бе станало светкавично и той просто не би могъл да направи нещо. Истината беше, че вцепенен от ужас просто не намери смелост да се намеси в борбата, защото това щеше да означава собствената му смърт.

Всичко стана много бързо. Френч с изненада откри, че се е излъгал в преждевременното си заключение за паяците, когато видя как тези привидно тромави същества реагираха и действаха с неописуема скорост и прецизност. Жената бе убила предводителя на чудовищата и после още едно или две от тях с някакво оръжие, което изпускаше малки бели светкавици. После самата тя, както нейните спътници, намери смъртта си. Всичко бе станало така бързо, че Френч не можеше да направи нищо повече. От мига, в който силуетите се появиха от нищото, до смъртта на жената, бяха изминали не повече от пет секунди.

Въпреки това, оставаше неоспорим факт, че дори не се опита да им помогне. И то от страх. Страх за собствения му живот, който и без това бе обречен.

Страхът не го напускаше и сега. Когато битката премина, Френч се притисна, разтреперан от ужас, по-дълбоко в сянката на скривалището си и не беше в състояние да се освободи от мисълта, че сега идваше и неговият ред. Представяше си как идват, откриват го и го убиват със светлината на тези страховити оръжия, с които бяха убили петимата преди това.

Изглежда обаче щастието нямаше да го напусне така бързо. Наистина, един паяк мина опасно близо до скривалището му, трябваше само да протегне ръка, за да го докосне. Вниманието на насекомото обаче бе изцяло ангажирано от телата на петимата, изскочили от пръстена. Паяците не изнесоха труповете им, но ги изследваха щателно, може би за да се уверят, че действително са мъртви. Тази предпазливост още повече смути Френч. Светлинните оръжия имаха смъртоносно действие. Всеки от петимата бе улучен от по няколко изстрела, но въпреки това паяците изследваха изключително внимателно безжизнените тела.

По нищо не личеше, че имат намерение да извлекат мъртвите навън. Тогава се случи нещо друго. Вътрешността на сребристия пръстен потъмня отново, мракът придоби контурите на тяло; но не тялото на човек, а стройният шесткрак силует на ослепително бял паяк, подобен на убития преди това от жената. В две от четирите си ръце той носеше някакво тежко оръжие и се движеше много бързо и отсечено, като че ли очакваше да бъде нападнат още с излизането си от пръстена. Когато видя обгорените тела на пода, се спря рязко. За секунда остана напълно неподвижен, после вдигна една от свободните си ръце и започна да говори нещо в един миниатюрен уред, който държеше в ръката си. Вътрешността на пръстена затрептя отново и от него се изсипаха още половин дузина паяци, въоръжени по същия начин, които заеха места от двете страни на бялото същество.