Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Няколко от другите паяци се приближиха и за минути залата бе огласена от техните пищящи и цъкащи гласове. Очевидно новопристигналото същество се реши да се информира за станалите събития. После пое надолу по металните стъпала, съпровождано от своите войници, които не се различаваха от тези в залата, но движенията им бяха по-точни и отмерени.

Трупът на тъмнокосия мъж с тънките мустачки внезапно привлече вниманието на Френч — тялото на убития като че ли помръдна леко.

Френч не вярваше на очите си. Това бе напълно невъзможно — пред очите му мъжът бе улучен от няколко изстрела едновременно и изгоря жив. Но сега се движеше. Най-напред едва забележимо, бавно, само потреперване на овъглените пръсти, едва доловимо потрепване на клепачите на обезобразеното лице, неуловимо трепване на погледа. Той… беше жив!

Сърцето на Френч заби лудо. Той нямаше ни най-малка представа, какво ставаше тук, но чувстваше, че е станал свидетел на нещо велико и извънредно важно. За миг дори забрави за собствения си страх и се подаде навън от скривалището, за да вижда по-добре паяците.

Те минаха покрай мнимия мъртъв, без да го удостоят с поглед. Очевидно и останалите паяци не бяха забелязали нищо от зловещата промяна.

Тялото на поваления мъж потрепна по-силно. После предпазливо изви глава, вдигна едва-едва клепачи и се огледа, колкото бе възможно. Ръката му помръдна, замря неподвижна, после се плъзна по пода, оставяйки следа от кръв и овъглени късчета кожа върху блестящия метал.

Гигантският бял паяк, съпровождан от войниците, почти бе достигнал изхода на залата, когато мъжът неочаквано скочи на крака, обърна се и хукна с огромни скокове към металния пръстен.

Прозвуча изсвирване в израз на изненада. Един паяк се опита да се изпречи на пътя на мъжа, но просто бе отхвърлен встрани. Проблесна ярка светкавица, но изстрелът не улучи и стената зад него светна, нажежена до червено.

Мравката албинос се обърна, посочи мъжа едновременно с четирите си ръце, а няколко от войниците, които я съпровождаха, вдигнаха оръжията си и откриха ожесточена стрелба по него. Поне две, а може би повече тънки бели светкавици застигнаха бягащия силует, пламъци лумнаха от косата и от овъглените му дрехи, но мъжът продължи да бяга, като залиташе. С един скок преодоля последния метър и се вкопчи в тънкия метален пръстен. Улучиха го отново. Избухнаха оранжеви пламъци, обхванаха тялото му й то се виждаше само като черна, сгърчена в конвулсия сянка зад тях. Въпреки това Френч видя как той вдигна обгорената си ръка и докосна нещо на едно определено място на висящия във въздуха метален пръстен. В този миг два от паяците го застигнаха, сграбчиха пламтящата фигура и я захвърлиха обратно в залата. Той се претърколи надолу по стълбата и падна, обгърнат от пламъци, в подножието й. В същия миг вътрешността на стоманения пръстен отново потъмня, отново се очертаха безплътни сенки и започнаха да придобиват контурите на човешки тела.

Този път Френч изкрещя от ужас, когато видя какво излезе от кипящото Нищо.

Продължавайки движението, с което бе запратена в трансмитера в сърцето на Черната крепост на Северния полюс, Черити изхвръкна от приемното устройство и напразно се опита да избегне падането. Връхлетя върху Лестър и Стоун, които продължаваха да се борят ожесточено, и накрая тримата загубиха равновесие. Вкопчени един в друг, Лестър и Стоун се претърколиха надолу по стъпалата, които свързваха платформата на пръстена на трансмитера с пода на залата. Черити полетя след тях, размаха безпомощно ръце и крака. Огромната зала, в която се озоваха, се завъртя пред очите й, но тя видя, че бе пълна с множество странни машини, а стените и таванът бяха обвити в сиви нишки, наподобяващи мрежата на гигантски паяк. Нещо гореше. Ярко огнено зарево изпълваше залата с трепкащи яркооранжеви стрели. Блъсна я острото зловоние на изгорена плът и нажежен метал. Чу пронизително изсвирване, без съмнение израз на изненада, и с крайчеца на окото си зърна проблясването на някакъв бял силует.

Тя се претърколи и като използува тласъка от падането, скочи на крака и инстинктивно извади оръжието си. Мимоходом видя как Стоун се опитва да се измъкне изпод тялото на Лестър, което бе странно отпуснато. Лестър изглеждаше като мъртъв, но цялото й внимание в този момент бе погълнато от мравката албинос, която бе изправена на десетина крачки срещу нея.

Черити не откъсваше поглед от нея, вкаменена от страх. Едва сега забеляза, че този морон съвсем не беше единственият тук. Залата гъмжеше от войници, десетки, ако не и стотици въоръжени мравки, а по стените тлееха петна от нажежен до червено метал, разхвърляни между характерните следи от лазерните изстрели. Очевидно бяха попаднали в разгара на ожесточена битка.