Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Черити реши да не обременява излишно мисълта си с въпроса срещу кого се биеха насекомите. По стъпалата пред трансмитера се търкаляха половин дузина овъглени до неузнаваемост тела, а мороните, изглежда, бяха решени да добавят още пет към тях, защото внезапно откриха огън срещу нея.

Движенията й бяха светкавични, може би както никога преди в живота й, но реакцията й се оказа закъсняла. Едва бе вдигнала оръжието наполовина, когато покрай нея проблесна лазерна светкавица, улучи Стоун и го отхвърли назад. Умирайки, той се свлече върху безжизнените тела, а Черити се хвърли встрани, с отчаян скок избегна следващия изстрел и видя как от кръга на трансмитера излетяха, с препъване Скудър и Гурк.

Очевидно появата им бе пълна изненада за мравките. Войниците не действаха с обичайната прецизност на същества, създадени да се бият и убиват, а бяха като парализирани. Блеснаха само единични изстрели, насочени към нея. Единствено Скудър бе успял да запази самообладание и като отскочи встрани, отвърна на стрелбата.

Черити и той стреляха едновременно. Тялото на мравката албинос отхвръкна назад и се превърна в пламтяща факла, а вторият залп на Скудър повали трима морони. Тогава и той бе улучен.

Мравките преодоляха бързо изненадата си и противопоставиха на Черити и спътниците й десетократното си надмощие. Тънък светлинен лъч прониза Скудър и той падна със стон на колене. После се сгърчи и политна настрани, вдигна пушката си и ослепително ярка ивица пробяга по редиците на армията все още вцепенени от изненада мравки, като повали поне дузина от тях. Следващият лъч го улучи и бе смъртоносен за него.

Черити изкрещя в ужас, скочи непредпазливо на крака и понечи да притича до Скудър, но бе улучена в същия миг. Непоносима болка прониза лявото й рамо. Тя се препъна, падна и инстинктивно се претърколи през здравото рамо. Също инстинктивно започна да стреля по черните четириръки фигури, които се спуснаха към нея от всички страни, опита се да се изправи, но бе улучена отново. Погледът й се замъгли от червен воал. За миг болката стана непоносима, после затихна и стана някак си нереална. Усети как нещо изгасна в нея.

С усещането за същата, почти успокояваща нереалност, с която възприе факта на собствената си смърт, тя видя като в мъгла как Гурк се затича на зигзаг към нея и на половината път бе пронизан от лазерен изстрел. Последното й съзнателно усещане на прага на смъртта беше неизмеримата мъка, че всичко е било напразно, че светът е пред гибел в пламъците на експлозията на Слънцето.

Докато падаше напред, натисна спусъка и повали един или може би повече от войниците, които я приближаваха.

Вече не можеше да види.

В просторната зала цареше хаос. Съпротивата на петимата сега бе много по-ожесточена, отколкото първия път. Това струваше живота на почти една трета от армията на паяците. Навсякъде, където светкавиците на изстрелите бяха попаднали в машините или в сивата мрежа, тлееха пламъци. Оцелелите след нападението чудовища бяха изпаднали в паника. Повечето от тях просто се щураха безцелно, някои стояха все още вцепенени и залата се огласяше от безразборно пронизително свиркане.

Френч бе като парализиран в скривалището си. Това, което се разигра пред очите му, бе просто невъзможно. Той не бе в състояние да му придаде формата на мисъл.

Трябваше отдавна да е мъртъв. А може би току-що преживяното изобщо не беше станало в действителност, това бяха вероятно виденията, които придружаваха смъртта? Може би това беше част от другия свят, където законите на логиката не бяха в сила.

Почти минута след битката Френч остана неподвижен, със затаен дъх, без да откъсва очи от безжизнените тела по стъпалата. Сигурно бе илюзия. Може би просто бяха еднакво облечени. Може би бяха братя, членове на един и същ род, и си приличаха, както Пърл и близначките в Убежището. А може би всичко беше жестока игра на собствената му фантазия, защото надхвърляше всякакви граници, за да бъде осмислено.

Френч тъкмо бе достигнал до този момент в разсъжденията си, когато металният пръстен започна да се изпълва с кипящ мрак…

Продължавайки движението, с което бе запратена в трансмитера в сърцето на Черната крепост на Северния полюс, Черити изхвръкна от приемното устройство и напразно се опита да избегне падането. Връхлетя върху Лестър и Стоун, които се олюляваха и продължаваха да се борят ожесточено. И тримата загубиха равновесие. Черити падна назад и в последния миг успя да намери опора в нещо, но Лестър и Стоун политнаха заднишком надолу по металните стъпала, които свързваха платформата на трансмитера със залата. Стоун извика и се опита да се претърколи странично, но Лестър го увлече при падането си. Имаше нещо странно в начина, по който падна на земята. Не приличаше на падането на човек, изгубил равновесие. Той се просна отпуснато на пода, без ни най-малък опит да смекчи удара.