Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Тя скочи светкавично и извади оръжието си не защото оцени ситуацията, а защото инстинктивно усещаше, че скокът от Северния полюс ще я запрати в разгара на битката.

Под тях се простираше огромна зала, изпълнена със странни на вид, повечето разрушени и обхванати от пламъци машини. Разхвърляните безжизнени тела и пламъците на пожарите показваха, че битката е била ожесточена. Тук-там се мяркаше паякоподобният силует на някоя мравка.

След нея от черното нищо на трансмитерната връзка изскочиха, препъвайки се, Скудър и Гурк. В същия миг Черити съзря с крайчеца на окото си някакво движение и яркия блясък на лазер. Скочи встрани, избегна на косъм изстрела и се спъна в едно безжизнено тяло, което лежеше сгърчено на стъпалата. Тя падна, претърколи се няколко пъти и стреля срещу един морон още докато се търкаляше надолу по стълбата. И Скудър зад нея започна стрелба по насекомите, чиито силуети се мяркаха като трепкащи призраци сред пламъците и черния дим на пожарите.

Черити продължи да се търкаля безпомощно надолу по стъпалата, докато се сблъска с един от многобройните трупове. Инстинктивно се надигна, търсейки цел за стрелба в гъстите облаци дим — и се вцепени.

Това, което бе спряло падането й по стълбата, бе собственият й труп. За няколко секунди тя не бе в състояние да се помръдне и беше чудесна мишена за мравките. Дори и не помисли за тази опасност. Погледът й беше прикован върху бледото лице, неподвижните, потъмнели от смъртта очи, лицето, застинало за вечни времена в израз на неописуема болка — собственото й лице!

Тя чу вика на Скудър, инстинктивно съзря опасността и скочи встрани. Секунда по-късно лазерният лъч издълба отвор колкото човешка глава в стъпалата зад нея. Черити стреля срещу насекомото, не го улучи, но изстрелът попадна в тежкото оръжие, което държеше в две от четирите си ръце. Последва взрив, който разкъса мравката. Ударната вълна отхвърли Черити назад.

Падна върху нещо меко и податливо и сърцето й заби лудо само при мисълта, какво можеше да бъде то.

Този път бе паднала не върху собствения си труп. Този беше на Даниел Стоун.

Стоун лежеше с отворени очи и уста, паднал върху втори мъртъв Даниел Стоун, а третият, жив Стоун в този миг с мъка се изправяше на крака и също като нея, изумен, гледаше невероятната картина.

— Внимавайте! — изкрещя Скудър.

Черити се обърна, но за Стоун предупреждението дойде твърде късно. От дима изплуваха силуетите на трима войници. Черити застреля от движение единия от тях, в същия миг Скудър уби втория. Третият обаче вдигна оръжието си и застреля Стоун, преди Черити да успее да натисне повторно спусъка.

Опасността още не бе преминала. Залата бе обхваната от пламъци, а подът бе покрит с не по-малко от петдесетина мъртви мравки. Все още се мяркаха безшумно движещи се черни сенки, а откъм облаците дим проблясваха лазерни изстрели.

Черити се втурна на зигзаг и потърси прикритие зад една от странните машини. За малко не я улучи изстрел, който взриви част от импровизираното укритие. Тя отвърна на стрелбата, не улучи мравката, изруга и изскочи иззад прикритието си, когато втори изстрел нажежи металния блок до червено. Скудър най-после успя да се отдалечи от трансмитера и хукна със скокове надолу по стъпалата. Досега той бе застанал на колене зад собствения си труп, върху който бе проснато нейното тяло, обхванато от пламъци — картина, при която почти изгуби разсъдъка си.

— Вратата! — изрева Скудър.

Черити разбра. Тя даде един изстрел в дима пред себе си, без да се прицелва, побягна на зигзаг през залата и заудря с юмрук бутоните на малкото табло до вратата. Със съскане пред входа се спусна метална броня. Черити откри с изненада и объркване, че не за пръв път вижда механизма на тази врата, но нямаше време за чудене. С почти автоматично движение тя заключи входа, така че той не можеше да бъде отворен отвън, върна се отново зад прикритието си и с жестове се разбра със Скудър. Залата бе обхваната от пламъци, но високо горе на тавана се включиха мощни вентилатори, които започнаха да изсмукват черния дим, и след малко въздухът се прочисти.

Тя познаваше тази зала. Не знаеше защо, но бе убедена в това, че вече е била на това място.

— Отсреща! — гласът на Скудър проникна в съзнанието й. — Вдясно от тебе. Мисля, че е само един!

Черити надникна предпазливо иззад прикритието си и след няколко секунди откри морона. Той също бе намерил удобно прикритие зад един машинен блок, но разположен под неблагоприятен ъгъл — прикриваше го от Скудър, но не и от нея.