Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Гурк понечи да каже нещо, но в същия миг прозвуча ниско, по някакъв неприятен начин, познато бръмчене и след секунда блестящият метален пръстен на трансмитера се изпълни с бушуващ мрак. Гурк се сепна уплашено, Черити положи внимателно тялото на Скудър на пода, вдигна пушката, която той бе изпуснал, и я насочи към трансмитера. Не искаше да се бие. Вече нямаше желание да брани собствения си живот или нещо, станало вече безсмислено, каквото й се струваше сега спасението на Родината. Искаше само да убива. Искаше някой да заплати за всичко, което й бяха сторили, без значение кои ще бъде той.

Сенките в трансмитера се сгъстиха и оформиха силуети, после се разсеяха, след това отново мракът прие формата на тела. Черити вдигна пушката и постави пръст на спусъка.

Но не стреля.

От трансмитера не изскочиха мравки.

Излезе самата тя, следвана от Лестър и Даниел Стоун, които изскочиха в реалността с перфектна имитация на движението, с която се появи тя самата, и рухнаха като покосени.

За кратък, неизмерим във времето, миг Черити усети нещо подобно на притегляне, като че ли нещо се опитваше да се откъсне от нея, но в последния момент се върна обратно. В същия миг фигурата, която беше нейно точно копие, се строполи на стъпалата пред трансмитера, а с това изчезна и странното усещане. Лестър и Стоун паднаха и тя чу приглушен стон, признак, че поне един от двамата бе все още жив.

Трептенето в трансмитера се засили, мракът се сгъсти отново и прие формата на две различни по ръст тела. Пред невярващите очи на Черити от трансмитера изскочиха Скудър и Гурк. Скудър пристъпи непохватно и вдигна пушката си, едва тогава осъзна ситуацията и замръзна на място с вик на изненада, в същото време Гурк падна настрани, като ударен от гръм, и остана да лежи безжизнен на земята.

— Велики боже! — прошепна Черити. — Какво е това?

— Трансмитерът! — изкрещя внезапно Гурк. Той подскочи и започна да жестикулира бясно. — Скудър! Изключи го! Изключи проклетия апарат!

Скудър се втренчи в него, после в безжизнената дребна фигурка с несъразмерно едра глава, после отново него. Не се помръдна, но лицето му изгуби цвета си и ръцете му започнаха да треперят.

— Изключи го! — крещеше Гурк с пронизителен фалцет.

Скудър остана на място, сега вперил поглед в Черити и в мъртвото тяло в краката му, което имаше неговото собствено лице.

Гурк се втурна със смешни подскоци нагоре по стълбата, като насмалко не се препъна в Стоун, който противно на първоначалното впечатление на Черити, бе още жив, но безуспешно се опитваше да се измъкне изпод неподвижното тяло на Лестър. Той вероятно бе влуден и от гледката на собствения си труп, само на половин метър от него.

Гурк го заобиколи, блъсна встрани Скудър, който стоеше все още вцепенен, с израз на недоумение, и удари с все сила с юмрук бутоните на пулта за управление на трансмитера. Чу се пращене, Гурк нададе вик на болка и отскочи назад, но малката жълта лампа на пулта, която показваше, че апаратът е в готовност за работа, изгасна. Миг по-късно затихна и бръмченето откъм трансмитера.

— Какво… става тук? — прошепна Скудър. Той се завъртя в полукръг, отново замръзна на мястото си и сведе поглед към двете тела на пода непосредствено пред него. Лицето на мъжа не можеше да се разпознае, освен това в смъртта си той го бе закрил с двете си ръце. Но когато Скудър видя стройната женска фигура, рухнала върху него, потръпна и отскочи сепнато назад. Устните му помръднаха, но Черити не чу нито звук.

Тя се изправи бавно, прекрачи през тялото, която бе издъхнало в ръцете й само преди минута, и се приближи, несигурно и треперейки, към стълбата. Стоун най-после бе успял да се измъкне изпод товара на безжизненото тяло на Лестър, но стоеше полуизправен, вцепенен от гледката пред очите му.

— Какво е това? — прошепна Скудър. Гласът му бе почти като стон. — Къде… къде сме?

— Не знам — отвърна Черити. — Може би трябва по-скоро да питаш кои сме.

Скудър преглътна няколко пъти. Потърси подходящи думи, но не ги намери, после се обърна рязко към Гурк, който беше още пред трансмитера и притискаше ръката си към тялото. Кокалчетата на пръстите му бяха разкървавени от удара върху бутоните.

— Гурк! — изпъшка Скудър. — Какво става тук?

— Не знам — отговори Гурк. — Аз…

Думите му преминаха във вик на ужас, когато Скудър се озова с един скок при него, сграбчи го за яката и го вдигна високо. Гурк започна да крещи и размахва крака във въздуха, но Скудър не му обърна внимание, а го раздруса силно и изкрещя: