Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

— Кажи ни най-после истината, проклет дребосък! Или ще те напердаша, за да я кажеш!

Гурк го заудря бясно по ръцете и лицето.

— Казвам ти истината! — изкрещя той с тон, който правеше всяка лъжа невъзможна. — Не знам!

Скудър го задържа във въздуха с една ръка и сви юмрука на другата, но Черити го възпря.

— Пусни го, Скудър — каза тя. — Той говори истината.

За секунда Скудър я изгледа почти злобно, но гневът му премина бързо, както бе дошъл. Спусна нервно дребосъка на земята и се завъртя в кръг.

— Но това… това е…

— Причината е в трансмитера — каза Черити. Тя погледна със страхопочитание триметровия сребрист метален кръг, който отново бе напълно празен, и се обърна към Гурк:

— Така е, нали?

Гурк вдигна рамене и отстъпи бързо крачка назад, когато Скудър го погледна от височината на ръста си.

— Мисля, че да — отговори Гурк уклончиво. — Но не съм сигурен. Не ми се е случвало такова нещо досега.

— Значи все пак знаеш нещо — изръмжа Скудър гневно.

— Аз знам много — отвърна Гурк дръзко. — Нали това не е забранено?

Устоя упорито на погледа на Скудър в продължение на секунда, после се обърна и също погледна към трансмитера.

— Винаги съм смятал, че познавам тези неща — измърмори той. — Но изглежда съм се лъгал.

— Това е безумие — прошепна Скудър. — Това… това не може да бъде.

Той посочи с разтреперани ръце човешките тела по стълбата и долу в залата:

— Това и това съм аз. И ти, Черити. И Гурк и…

— Не — прекъсна го Черити рязко. — Това не сме ние, Скудър. Те само изглеждат като нас. Това са копия, наши двойници.

Това не бе истина. Това бяха само думи, думи, които тя изричаше, само за да не загуби напълно разсъдъка си. Мъжът с пребледнялото от ужас лице пред нея бе умрял преди минута в собствените й ръце и той беше Скудър, никакво копие, никакъв двойник, никаква илюзия. Разумът й капитулира пред задачата да разбере какво ставаше тук.

— Вижте — каза Гурк неочаквано, — забелязвате ли нещо?

Черити се обърна към него. Погледът на присвитите, тъмни очи на Гурк обхождаше внимателно залата.

— Какво? — попита Черити.

Гурк посочи последователно безжизнените тела.

— Четири пъти Черити. Четири пъти Стоун и четири индиански вожда, и четири… — той сви лицето си в гримаса и потръпна. — Абн Ел Гурк. Но само три Лестър.

Черити трябваше да положи усилие, за да огледа телата едно след друго. Действително всички бяха в четири и то мъртви екземпляра. Всички, с изключение на Лестър. Тя откри само три трупа с неговото лице.

— Е, и?

Гурк вдигна рамене:

— Нищо. Само се питам дали това означава нещо.

— Може би той… е останал там вътре — каза Скудър и посочи, потръпвайки от ужас, пръстена на трансмитера.

Гурк поклати решително глава и каза:

— Не. Той излезе непосредствено след Черити и увлече със себе си Стоун. Нали, Дани? — Той се ухили срещу пребледнялото от ужас лице на Стоун и се обърна отново към Скудър: — Това нещо го е изкопирало точно толкова пъти колкото и нас. Но един липсва.

— Надявам се, не мислиш, че той е отговорен за това? — изплъзна се от устата на Черити.

— Не мисля абсолютно нищо — каза Гурк. — Но някой е направил нещо. И щом не съм аз, нито някой от вас, тогава…

Една жълта лампа започна да мига на пулта за управление на трансмитера зад гърба на Гурк. Той улови ужасения поглед на Черити и се обърна назад.

— О! — каза той. — Някой чука на вратата.

— Могат ли да включат трансмитера оттам? — запита Скудър угрижено.

Гурк отново вдигна рамене.

— Нямам понятие — каза той. Огледа се, търсейки нещо, после се наведе и взе оръжието от ръката на една мъртва Черити. Прицели се спокойно в бутоните за управление, натисна спусъка и пултът се превърна в нажежен до червено къс метал.

— Сега вече не — ухили се той и като се обърна към Скудър, продължи: — Въпреки това предлагам да напуснем това негостоприемно място и да си потърсим скривалище, където на спокойствие да се отдадем на страха си.

— Имаш ли понятие къде се намираме? — попита Скудър.

— Не — отвърна Гурк и поклати глава.

— Но аз да — каза Черити.

Както Скудър, така и дребосъкът я изгледаха с удивление.

— Аз… не съм съвсем сигурна — продължи Черити. Тя се завъртя в кръг и погледът й премина по опустошената зала. — Но съм била вече тук.

— Къде сме? — попита Скудър.

Черити не отговори веднага, а продължи да се оглежда колебливо.

— Дай ми още няколко минути — каза тя, — за да бъда сигурна.